Северна Македония, малка страна без излаз на море в Югоизточна Европа, е под светлините на прожекторите, след като стана известно, че 20-годишен заподозрян съмишленик на терористичната организация “Ислямска държава”, обвинен в убийството на четирима души във Виена, има корени в балканската държава, пише в свой анализ dnes.bg.
Въпреки че подробностите за заподозрения и връзката му със Северна Македония все още не са ясни, има факти за етнически разнообразната държава, която подобно на своите западноевропейски връстници се е борила да сдържа насилствен екстремизъм в рамките на малцинствената си мюсюлманска общност.
Албанска общност
Северна Македония преди е била част от Югославия и е родина предимно на православни християни от славянски произход, които съставляват повече от две трети от двумилионното население и доминират в политическия и икономическия живот.
Но в страната също така има голяма етническа албанска общност, много от които са мюсюлмани и живеят в северните и западните региони, които граничат с Косово и Албания.
За разлика от съседите си, Северна Македония избягва етническото кръвопролитие, което разпокъса Югославия през 90-те години.
Но тя се оказа на ръба на войната, когато етнически албанци се вдигнаха на бунт през 2001 г.
По време на седеммесечните боеве бяха убити до 200 души.
Насилието е спряно с постигнатото с международно посредническото Охридско споразумение, което предоставя по-големи права на албанското малцинство.
Оттогава отношенията остават като цяло мирни, въпреки че интеграцията е ограничена и албанците все още са изправени пред социална и икономическа дискриминация.
Износ на джихадисти
Подобно на много европейски държави, Северна Македония беше източник на чуждестранни бойци, които от началото на 2012 г. се присъединиха към терористичната групировка „Ислямска държава“ и други каузи на джихадистите в Близкия изток.
Общо 150 граждани, включително бойци и техните съпруги, са напуснали балканската страна, заминавайки за Сирия. Около половината от тях са се завърнали, сочат полицейски данни.
Докато съседи като Косово изнасят по-голям брой бойци на глава от населението, Северна Македония е с най-висок процент в Западните Балкани спрямо размера на нейното мюсюлманско население, сочи доклад на Британския съвет за 2018 г.
Повечето от тях са приветствани от албански квартали в столицата Скопие, други преобладаващо албански общности и от голямата диаспора с албански произход в Западна Европа.
Радикализация
Албанците мюсюлмани на Балканите обикновено практикуват умерена форма на ислям, където консумацията на алкохол е често срещано нещо, а религиозното облекло е минимално.
Но през последните десетилетия имаше религиозно възраждане и радикализация, като разпадането на социалистическа Югославия създаде вакуум за други системи от вярвания.
В мюсюлманските общности сред някои вярващи се е разпространило радикалното салафистко движение, често чрез “паралелни” джамии, които организират услуги в частни домове, се казва в доклад от 2017 г. на Атлантическата инициатива, базиран в Сараево мозъчен тръст.
В допълнение към отделен религиозен път тези групи са запълнили и други социални празнини, оставени от слабото правителство, като предоставят образование, здравеопазване и други хуманитарни услуги, се посочва в доклада.
Набирането на джихадисти обикновено се извършва на ниско и индивидуално ниво, като основната цел е младежта.
Осуетени атаки
Докато отливът на джихадисти в чужбина спря почти изцяло през 2016 г., оттогава Северна Македония трябваше да се изправи срещу заплахата от вътрешни нападения от завръщащите се и други симпатизанти на ИД.
През последните години полицията осуети няколко терористични заговора.
Съвсем наскоро през септември полицията арестува трима мъже на около двадесет години, обвинени в складиране на оръжие за “терористична” клетка, свързана с ИД.
През февруари 2019 г. властите също заявиха, че са предотвратили “терористичен акт” от поддръжници на ИД, без да уточняват.
