Автор: Цветелина Маринова
На 8 ноември 1886 г. е родена Лора Каравелова, дъщеря на българския политик Петко Каравелов и племенница на големия български писател и революционер Любен Каравелов. Тя се обучава в католическия пансион ,,Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия.
Пребиваването й извън България я среща със западните ценности и изостря свободния й дух. След кратката й връзка с дипломата Петър Нейков, през 1907 г. Лора под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. Бракът се оказва неуспешен и двамата се разделят през юни 1912 г.
На 21 август 1906 г. Лора Каравелова за първи път среща поетът Пейо Яворов. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир.
За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв поглед свидетелства стихотворението ,,На Лора“, което той датира : ,,Драгалевски манастир“, август 1906 г. От този момент Лора и Яворов не спират да си кореспондират. Младата Каравелова дори отива в Париж да подкрепи Яворов, когато Мина умира. На 19 септември 1912 г. Яворов и Каравелова се венчават, а няколко дни след сватбената церемония поетът тръгва да се бие за освобождението на Македония.
Малко след пристигането на поетът в София, скандалите между него и съпругата му започват. Причините за бурните караници е силната ревност на Лора. Едва година след като са сключили брак, връзката им навлиза в критична фаза. На 30 ноември 1913 г. именно след такъв скандал, едва на 27 годишна възраст, Лора се самоубива в дома им.
Символистът прави неуспешен опит за самоубийство, ужасен от мисълта да живее без любимата си. Срещу Яворов започва дело за убийство и въпреки множеството доказателства сочещи невинността му, той е признат за виновен. Яворов прави втори опит за самоубийство – този път успешен
Лора Каравелова остава в историята като красива, високо интелигентна, ерудирана и чувствителна дама, станала жертва на една силна, но обречена любов.
,,Ако аз бих искала да съм при тебе, то е защото ми трябваш и ми стигаш. Ако съм го¬това да се откажа от целия свят, от всички погледи, то е само защото те не ми трябват, не ме интересуват.
Моят интерес и моите радости са в тебе…“
Из писмо на Лора до Яворов, Париж, 1912г.
