Мария Илиева, Любо Киров, Яна Маринова, Орлин Павлов, Белослава, Бойко Кръстанов, Елена Петрова, Илиян Любомиров, Димо Алексиев, Иван Тишев и Ирина Тенчева се включиха в благотворителната кауза на УНИЦЕФ България в подкрепа на невербалните деца.
Това са деца с увреждания, които не могат да говорят или имат затруднения в общуването. Те често са извън училище или не могат да участват пълноценно в учебния процес.
Около 10 000 деца с увреждания и специални нужди са извън образователната система в България.. По данни на МОН за 2019 – 2020 г. общият брой на децата с увреждания и специални нужди в детските градини и училищата е над 25 000. Мнозинството или близо 15 000 от тях са деца с множество увреждания, с детска церебрална парализа, сензорни затруднения, разстройство от аутистичния спектър – състояния, при които вербалното общуване с другите е затруднено или ограничено. Това ги изправя пред предизвикателства в комуникацията с връстници, учители, а понякога и родители. При някои деца тези затруднения сa по-леки и преодолими, но при други са по-сериозни и изискват повече усилия и работа.
Какво помага на невербалните деца?
Невербалните деца имат какво да кажат, стига да получат подкрепа, за да се изразят. Затова са необходими помощни средства за допълваща и алтернативна комуникация. Те могат да бъдат различни – от книги, химикалки, табла със символи, гривни, картинни речници, подпомагащи общуването, до сложни устройства за синтезиране на говор и контрол с поглед. Всички помощни средства за допълваща и алтернативна комуникация дават възможност на невербалните деца да общуват свободно.
Защо УНИЦЕФ прави кампания?
Включването на децата със специфични нужди в масови детски градини и училища без въведени средства, които да улесняват комуникацията с останалите и без достатъчна подготовка и подкрепа за учителите, е неефективно и често дори невъзможно.
Учителите и специалистите полагат огромни усилия, но те имат нужда от допълнителна подкрепа и обучения за това как да използват и прилагат на практика помощните средства
Въпреки че помощните средства се използват широко в развитите европейски страни, САЩ, Австралия, Япония и се финансират изцяло или частично от социалната система, в България това не е така. Едва около 10% от учителите със специално образование в България използват нискотехнологични помощни средства.
Под 3% използват устройства за синтезиране на реч, а под 5% ги използват в практиката си. Що се отнася до високотехнологичните помощни средства, около
70% от учителите не са запознати с тях, а едва 10% ги използват. Основната пречка пред прилагането им е липсата на познания и адекватното обучение на специалистите, работещи с деца с увреждания.
Какво е решението на УНИЦЕФ?
УНИЦЕФ цели поетапното въвеждане и използване на помощни средства за допълваща и алтернативната комуникация в детските градини и училищата в България, за да могат всички деца да учат и общуват заедно с връстниците си. Невербалните деца имат нужда от достъп до тези помощни средства, тъй като те им помагат да се развиват и достигнат пълния си потенциал. Инициативата ни първоначално ще обхване 5 области до 2022 г. Целта е след това, благодарение на партньорството на УНИЦЕФ с Министерството на образованието и науката, тя да бъде въведена в цялата страна.
