Феновете на микологията може да са запознати с мъчителната съдба на насекомите, заразени от зомби гъбата. Научно известен като Ophiocordyceps unilateralis, този ентомопатоген оцелява в гостоприемника подобно на паразит и променя поведението на гостоприемника. Преносителите се оказват привлечени от влажна среда, благоприятна за гъбички, където се прикрепват към долната страна на листа. Малко след това плодно тяло изригва от главите им и изхвърля спори от O. unilateralis навсякъде. Мрачна съдба.
Концепцията за такъв паразит, влияещ на нашето поведение, може да изглежда като нещо, ограничено до научната фантастика, но такъв патоген съществува и, ако имате котка, може да е във вашия дом. Токсоплазмозата е заболяването, причинено от инфекция от паразита Toxoplasma gondii, и е един от най-често срещаните паразити в света. Можем да го хванем от ядене на лошо приготвено месо или от контакт с заразени котешки изпражнения.
Симптомите обикновено са леки или липсват при здрави хора, но тези с нарушена имунна система или бременни могат да страдат от по-тежко заболяване. Болестта може да варира от грипоподобни симптоми до гърчове и респираторен дистрес синдром, но някои изследвания показват, че токсоплазмозата може да повлияе на вземането на решения (но не се притеснявайте, няма да се окажете с гъба избухнала от челото ви).
Токсоплазмозата започва своя живот в стомаха на котката, което е и единственото място, което тя може да възпроизведе, така че нейната мисия след като е изходена е да намери своя път обратно там. Странният път на този паразит минава през плъхове, които ядат котешки изпражнения и се заразяват. Обикновено плъхът избягва добре от котка, бягайки дори при миризмата на котешка урина. Заразеният плъх обаче изведнъж почва да намира миризмата за приятна и да я търси, увеличавайки шансовете си да попадне в стомаха на котката и да вземе паразита със себе си. Умен паразит.
Е, как го прави? Отнема около шест седмици след похапване на заразени котешки изпражнения за токсоплазмоза, за да стигне до мозъка, където образува кисти в областта на амигдалата. Тук той свива окончанията на дендритни нервни клетки, свързани с невронни пътища, които управляват реакцията на плъховете към хищниците. В същото време паразита работи и за пренасочване на зоната на мозъка, отговаряща за сексуалното привличане, и ефективно свързва двата пътя. Сега, вместо да мирише на урина и да изпитва страх, плъхът мирише на урина и се чувства… готов да прави мишлета. Този кръстопът в мозъка създава един палав плъх, който активно търси котешка урина и скоро паразита се връща там, където е искал да бъде.
При цялата си изобретателност на токсоплазмозата ще и бъде по-трудно ако се опита да вкара тялото на човек в стомаха на котка. Все пак ако се чудите как заразените пациенти се чувстват по отношение на котешкия пикоч, с удоволствие ви съобщавам, че има проучване, което се опита да разбере точно това, като направи точно това, което очаквате. Те събраха 34 заразени с токсоплазма и 134 незаразени ученици, за да подушат малки проби от котка, кон, тигър, кафява хиена и куче и да ги оценят по тяхната интензивност и приятност. Мирисковците не знаеха дали са заразени или не, нито от кои видове са благоуханните течности. Не е установено, дали обонятелната функция се различава между участниците, но има силна зависимост от пола върху приятността, приписвана на котешката урина. Инфектираните мъже харесват котешката урина повече от неинфектираните мъже, но няма разлика между заразените и неинфектираните жени в тяхното възприятие за пикнята.
Странното откритие се намира в рамките на малко проучване, което предполага, че някои заразени мъже стават по-импулсивни, когато са заразени с токсоплазмоза, а заразените хора са три до четири пъти по-склонни да участват във фатална автомобилна катастрофа. Интересното е, че мъжете с шизофрения са по-склонни да имат анамнеза, която показва повишен риск от заразяване с токсоплазмоза, като например родителите им да са притежавали котка, докато детето е било вътреутробно. Пациентите с шизофрения се лекуват с допаминови блокери и ако дадете тези лекарства на инфектиран плъх, той спира да бъде привлечен от котешка урина.
Макар и мрачна мисъл, реалността е, че за повечето от нас токсоплазмозата не е нещо, от което трябва да се страхувате и има много стъпки, които можете да предприемете, за да намалите риска от предаване. „Въпреки че котките носят болестта, най-често разпространението е от необработено месо“, каза специалистът по инфекциозни болести д-р Доминик Спаркс. „Струва си да се отбележи, че само котките, които се хранят на открито и ядат сурово месо, са изложени на риск, домашните котки, които ядат суха или консервирана преработена котешка храна, не представляват риск. Дори и да са заразени с токсоплазма, по-голямата част от хората ще бъдат безсимптомни и тези, които се разболеят, не получават нищо повече от треска и затова имунонекомпроментираните хора обикновено не се нуждаят от лечение. Заразяванео може да е от значение при пациенти, които са имунокомпрометирани, които може да се нуждаят от лечение, или при бременни жени, тъй като може да се предаде на неродените плод, който може да причини вродени аномалии. „
Историята за токсоплазмозата е достатъчна, за да ни накара да поставим под съмнение концепцията си за свободна воля. Докато човешката раса проявява почти уникална степен на съзнание, все още съществуват биологични основи на някои части от нашето поведение. Кой знае какво още може да повлияе на вземането на решения?
