Почти 7 години след затварянето на фалиралата впоследствие Корпоративна търговска банка (КТБ) думата си каза и Конституционният съд (КС) и обяви за противоконституционни 7 от множеството разпоредби, които законодателят постфактум създаде в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), за да уреди различните казуси, възникнали с обявената в несъстоятелност банка (пълния текст на решението виж тук), предават от lex.bg.
С два от „отменените“ днес текстове на практика се придава обратна сила на всички изменения за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. и с отпадането им целият пакет от промени, направен през тези две години, няма да важи за казуса КТБ.
Kонституционните съдии са единодушни (решението, изготвено от докладчика Красимир Влахов, е подписано с особено мнение от Гроздан Илиев, но само по отношение на допустимостта), че това е извънредно законодателство, несъвместимо с основни правни принципи, което е създадено само за една банка.
КС специално обяснява, че оспорените пред него текстове на практика се отнасят до производство по несъстоятелност на КТБ и отправя сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, способствало за изпадането на КТБ в неплатежоспособност. Освен това съдът прави и друго важно уточнение, че макар с отменените от него разпоредби в ЗБН да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те всъщност не са в неин интерес, а на кредиторите ѝ, а най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете.
Искането за обявяването на промените в ЗБН за противоконституционни е на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). В него адвокатурата изтъкна на първо място като проблем недопустимото обратно действие на разпоредбите, а за много от текстовете и че са неясни и нарушават принципа за равенство пред закона (с пълния текст на искането на ВАдС можете да се запознаете тук). Днес в решението си КС на практика възприе почти всички аргументи в искането.
Какво „падна“
КС отмени 7 разпоредби от ЗБН (кои са те виж в карето) и за някои от тях самият закон директно казва, че се отнасят само за казуса с Корпоративна търговска банка, други въвеждат общи правила.
Днес КС „отмени“ придаването на обратна сила на всички изменения в ЗБН от 2015 г. и 2018 г. с предвиждането, че те се прилагат за заварените производства по несъстоятелност.
За противоконституционна беше обявена и разпоредбата, с която бяха „възкресени“ заличените от квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в полза на КТБ.
„Падна“ и една от най-оспорваните норми в ЗБН – §8 от преходните и заключителни разпоредби на закона, съпътстващи измененията му от март 2018 г. С нея се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно с друга разпоредба срокът за предявяването на исковете беше променен от 2 на 5 години.
Още през 2018 г. Търговската колегия на Върховния касационен съд го атакува пред КС. Година по-късно обаче той трябваше да прекрати делото, тъй като §8 беше допълнен, а това означава, че е налице нова разпоредба, която не е оспорена пред КС. След промените §8 все така придава обратно действие на чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗБН, но вече предвижда, че в тази хипотеза кредиторите служебно се вписват в списъка с приетите вземания.
В решението си КС сочи, че §5 и на §8 са функционално свързани и обяснява ефекта от тях така: „§5 „възкресява” учредени в полза на КТБ обезпечения, заличени в резултат на валидно извършени прихващания, които §8 преурежда с обратна сила, давайки възможност да се водят искове за тяхната относителна недействителност на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване. По този начин се заличават вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им“. И подчертава, че преуредените по този начин правоотношения засягат вече придобити права – както от длъжници на КТБ, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката, така и трети лица, придобили от тях права върху свободно от обезпечения имущество, впоследствие по силата на закона оказало се обременено с обратна сила с обезпечения в полза на банката.
Що се отнася до §5 КС пише и че тя е неясна до степен на неразбираемост, тъй като не урежда какво става с главното задължение, за което е учредено обезпечението и това я превръща в източник на правна несигурност. „Следва да се посочи също така, че с правилото на §5 законът накърнява собственическите права на лица, които вече не са длъжници на банката, както и на трети лица – частни правоприемници на длъжниците, които са поставени в положение да търпят принудително изпълнение върху имуществото си, без да имат задължения към банката“, обясняват конституционните съдии. Те изтъкват и друг съществен проблем – обезпеченията се считат за възстановени по силата на закона, макар да не са вписани. Така дори и при проверка в регистрите, няма да „излязат“ и така се накърнява правната сигурност чрез засягане на доверието в публични регистри, а гражданите и бизнесът на практика са заблудени, че придобиват имущество без тежести.
„Съдът намира за конституционно нетърпимо закон да засяга доверието в публични регистри, каквито са Имотния регистър, респ. книгите за вписвания, и Централния регистър на особените залози, предназначени да обезпечат сигурността на гражданския оборот“, пише в решението. И се разяснява подробно как са погазени основни принципи за вписването и неговото действие.
За противоконституционни са обявени и чл. 60а, и чл. 60б от ЗБН. С първата разпоредба бяха въведени нови искове „за връщане на имущество в масата на несъстоятелността“. Те могат да се отнасят за всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и за имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния.
„Така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. По този начин законът на практика създава ефект не на относителна недействителност (каквато поначало урежда Глава Трета от ЗБН за попълване на масата на несъстоятелността), а на абсолютна нищожност, доколкото напълно игнорира правните последици на междинните прехвърляния, без същите да са признати за недействителни по съдебен ред, включително когато имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, каквото е изискването на българското законодателство“, заявява КС.
С друга от отмените разпоредби – чл. 60б ЗБН, бяха въведени нови основания за недействителност на сделки, при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, „ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане“. И КС казва, че и за нея са валидни изводите за засягане на неограничен кръг лица.
След публикуването на решението в Държавен вестник и влизането му в сила ще бъдат възобновени десетки дела, които чакаха произнасянето на конституционните съдии.
Някои от „отменените“ днес разпоредби, като §5 и §8, имат еднократно действие. Това според даденото миналата година тълкуване от Конституционния съд (повече за него виж тук) означава, че те са „невалидни от момента на приемането им“. С обявяването на разпоредбите от ЗБН за противоконституционни те не се прилагат по неприключени правоотношения и по тези, предмет на висящи дела, а съдилищата ще трябва да прилагат закона по аналогия, ако приемат, че е възникнала празнота.
За обратното действие и погазеното доверие в правния ред
Голяма част от решението си КС посвещава на обратното действие, което беше придадено на промените в ЗБН, като в един от случаите – 3 години след приключване на правоотношенията, които се преуреждат.
„В съвременните правни системи принципът, че законовите норми действат занапред, е важна гаранция за предвидимост на правния ред и елемент от правната сигурност“, пише КС. И за пореден път подчертава, че в Конституцията няма забрана за обратно действие на правните норми. „Тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и е приложима към хипотезите на ретроактивност stricto sensu, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права“, заявяват конституционните съдии и определят като конституционно нетърпимо законът да предвиди с обратно действие неблагоприятни правни последици за тези, чието поведение е било съобразено с действащата нормативна уредба.
Те посочват какъв ще е ефектът от недопустимата ретроактивност – „правните субекти не биха могли да имат доверие на установения със законите правен ред, което би ги лишило от мотивация и интерес да подчиняват поведението си на установените в закона правила“.
КС заявява, че с измененията в ЗБН е накърнена по конституционно нетърпим начин имуществената сфера на широк кръг от лица.
„Несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката, с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици“, пише в решението.
Закон за една банка
Както стана ясно, КС изрично заявява, че всички изменения са направени заради една банка – КТБ и намира това за недопустимо.
„Тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава“, завяват конституционните съдии.
„Шамар“ за БНБ и законодателстване в частен интерес
Решението на КС е „шамар“ не само за законодателя, който грубо е погазил Конституцията заради КТБ, но и за БНБ.
В него се подчертава, че тъй като стабилността на банковата система е от решаващо значение за икономиката, държавата и обществото, на БНБ са вменени задължения за „осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал”. Освен това БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки. Като в решението се цитират доклади на самата БНБ и на международните одитори за КТБ.
„В случая с КТБ изложените по-горе факти, обективирани в доклади на самата БНБ, така и в цитирания вече доклад на международна разследваща компания, обуславят извода, че опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото ѝ управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор“, заявява КС.
И се връща към извършеното от законодателя: „В този смисъл приемането от държавата в лицето на законодателния орган на оспорената законова уредба, нарушаваща по конституционно нетърпим начин основни правни принципи и законно придобити права, е предизвикано и от пасивното поведение на самата държава при упражняване на надзорните ѝ функции за поддържане стабилността на банковата система. В правовата държава обаче е „конституционно недопустимо лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите“.
КС обяснява, че вложителите в една банка имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. А ако банката бъде обявена в несъстоятелност, те имат очакване да получат от държавата парите си, до гарантирания размер.
„Няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен. Дори и общественият интерес, който във финансовия сектор е свързан с поддържане на стабилността на банковата система, изисква държавата в лицето на БНБ чрез банковия надзор да упражнява постоянен и стриктен контрол върху начина, по който функционират търговските банки, а не постфактум да приема извънредно, несъвместимо с основни правни принципи законодателство, насочено да поправи последиците от проявеното в това отношение бездействие. Този законодателен подход не може да бъде оправдан с никакви съображения за „справедливост“- държавата, която според Конституцията е правова, не може да осигурява справедливост иначе, освен чрез отстояване върховенството на правото“, заявяват конституционните съдии.