Масимо Морати винаги е имал слабост към Алваро Рекоба. Той му се радваше така, сякаш беше негов син. За периода си като собственик на Интер, петролният магнат харчи 1.2 млрд. евро за привличане на нови играчи в клуба. Запитан по-късно, кой е любимия му играч за всичките тези години, Морати веднага посочва гениалния уругваец.
„Кой обичах повече измежду Рекоба и Роналдо?“ Морати размишляваше над този въпрос, поглаждайки брадичката си. „Роналдо беше най-добрия играч в света. Играчът, с когото Интер счупи световния трансферен рекорд през 1997 г., за да притежава бразилеца в състава си. „Възхищавах се на Роналдо. От друга страна никой в клуба не очакваше, че Алваро ще бъде толкова добър и тъй като той беше по-голямата изненада, може би обичам него повече.“ „Затова избирам Ел Чино(прякорът на Рекоба)“.
Син на търговец, който се е занимавал с продажба на авточасти за автомобили втора употреба, Рекоба е един от резервните играчи, когато сезон 1997-98 г., започва в в един ужасно горещ ден в края на август. „Сан Сиро“ е разпродаден за дебюта на Роналдо, а „La Repubblica” смята, че атмосферата прилича повече на финал от Шампионската лига, отколкото на мач срещу новака Бреша, тогава воден от бащата на Марко Матераци – Джузепе.
Все по-нетърпелив да спечели Скудетото, 18 месеца след като върна Интер в ръцете на фамилията, Морати – чийто баща Анджело е бил начело на Интер през 60-те години на миналия век, прави това, което по-късно ПСЖ ще направи с Неймар. А именно – да изпълни клаузата за откупуване в договора на Роналдо в Барселона, за да го превърне в най-скъпия играч за всички времена към онзи момент.
За разлика от „Феномена“, Рекоба струва на Морати едва около 10% от сумата, която петролния магнат инвестира в привличането на Роналдо, който вече бе „набеден“ от журналистите като следващия носител на „Златната топка“. Светът бе в краката на Роналдо и то не само заради онзи емблематичен плакат на „Pirelli”, на който той позира като Христос Спасителя с изглед към Рио де Жанейро, облечен в цветовете на Интер, с фланелка с № 10 на гърба, защото Иван Заморано упорито отказваше да даде № 9 на бразилеца.
Оказа се обаче, че този слънчев августки следобед, няма да мине „безоблачно“ за всички на „Джузепе Меаца“. Юри Джоркаеф, плеймейкърът на когото беше поверено да създава шанс след шанс за гол пред новата звезда на Серия А, изигра разочароващ мач, както и останалите му съотборници в „синьо-черно“ на терена. Така, Луиджи Симони, който Морати избра за наследник на Рой Ходжсън, извади френският халф от играч.
Джузепе Матераци бе прибрал отлично Бреша. Играейки с петима защитници, гостите се отбранява умело. Проблемът за тима на Симони бе бившия вратар на Рома, Джовани Червоне, наричан по прякор Маноне(големи ръце), защото понякога човек оставаше с чувството, че под ръкавиците му, всъщност се крият гигантски пръсти, с които улавяше всеки удар.
Докато Рекоба загряваше отстрани, наблюдавайки търпеливо действията на терена, Червоне отказваше един по един звездите на Интер. Първо спаси удар на Диего Симеоне, след това и на Фабио Галанте, а последваха спасявания и срещу Джоркаеф и Маурицио Ганц. Върхът бе гредата на Роналдо от пряк свободен удар, след която топката тупна някъде около гол линията, но съдията Паскуале Родомонти замълча и така напрежението на „Сан Сиро“ се покачи.
Нервите на всички се опънаха още повече, когато както Gazzetta dello Sport, написа в последствие, 18-годишен младеж, който изглежда е на път да се превърне в прекрасен „trequartista“ (атакуващ халф), влезе в игра за Бреша. Въпросният халф, а имено Андреа Пирло, намери с прекрасен пас Дарио Хюбнер, който овладя с гръб към вратата, обърна се и с полуволе вкара страхотен гол, давайки шокираща преднина на Бреша.
Играейки за първи път в Серия А, 30-годишният Хюбнер, реши, че е откраднал шоуто на Роналдо. Само, че Симони предприе последен ход. На мястото на Ганц, за когото феновете на Интер скандираха „El Segna Semper Lu“ (Той винаги бележи), влезе Алваро Рекоба. „Никога не бях очаквал такъв дебют“, спомня си по-късно Рекоба. „Как някой би могъл да си представи, че ще влезе в първия си мач в Италия, когато отборът му губи с 1:0 и ще спечели мача?“
Кой би си помислил, че никому неизвестният 21-годишен уругваец дошъл от „Насионал“ Монтевидео ще вземе шоуто от Роналдо?
Рекоба бележи изравнителния гол 10 минути преди края на мача. „Знаехме и виждахме, колкото талантливо е това момче“, казва капитана на Интер тогава Бепе Бергоми. „ Бяхме го виждали на тренировки и знаехме колко лесно прави да изглеждат тези му удари“. Изстрел от толкова далечно разстояние, а топката сякаш се вдига все по-нависоко и нависоко. „Без много да му мисли, Рекоба изстреля бомба с левия крак и опъна горния ляв ъгъл на вратата на гостите“. Бергоми изду бузите, недоверчив. Вестниците описаха изстрела като ракета, а когато попитаха колко бързо се е движела топката след изстрела, Рекоба се пошегува: „Може би с 340 км/ч“.
Развръзката дойде в петата минута на продължението. След като бе отсъден пряк свободен удар за „нерадзурите“, никой нямаше съмнение, кой трябва да изпълни. Дистанцията бе дори още по далеч спрямо изравнителния гол. Дори Роналдо не отказа този шанс на Рекоба. „За разлика от първия гол, този се опитах да го пласирам предварително“, обяснява Рекоба. „Винаги поставях топката на половин метър назад, спрямо мястото, където я постави съдията, защото знаех, че стената ще се приближи малко напред. Цяла седмица на тренировките бях работил върху свободните удари. Всички те обаче минаха над гредата“.
Те и този изстрел. Този, накара Морати да стане от мястото си, а крилото на Интер Франческо Мориеро да коленичи пред Рекоба и да извърши „ритуала“ с чистене на бутонката на левия крак на уругваеца.
През кариерата си в Интер, Рекоба никога не вкара случаен гол. Червените гривни, които носеше на китката си, сякаш вдъхновяваха уругвайския талант да прави магия на терена.
Когато след мача, феновете се спуснаха по неповторимите кули на „Сан Сиро“, Рекоба се опита да омаловажи това, което току-що бе направил и остана скромен. „Имах малко късмет“, призна той. „Няма винаги да е така. Не, аз не съм по-добър играч от Роналдо. Той е страхотен и аз мечтая да бъда като него“.
И макар Рекоба така и да не направи кариера, подобна на тази на „Феномена“, той остава любимия играч на Масимо Морати.
„Алваро не е просто футболист. Алваро е футбол“ – Масимо Морати