Методи Лалов е български юрист. Бивш съдия от Софийски районен съд, напуснал поради несъгласие с модела, по който функционира ВСС и начинът, по-който протича изборът на главен прокурор. Бил е заместник-председател и ръководител на Наказателното отделение, а след това и председател на Софийски районен съд.
През ноември 2012 г. след проведен конкурс е избран от Висшия съдебен съвет за председател на съда. На 9 декември 2016 г., почти една година преди края на мандата си, подава оставка в знак на несъгласие с цялостната политика на ВСС и поради посегателствата на кадровия орган върху независимостта на съда. С него оставки подават всичките четирима заместник-председатели на съда. Това е прецедент за българската съдебна система, тъй като никога дотогава административни ръководители не са подавали оставки заради несъгласие с политиката на ВСС.
Роден в София, през 1975 година. Завършил с отличие право в Юридическия факултет при Университета за национално и световно стопанство. Хоноруван преподавател по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Пред Trendy News той коментира предстоящите избори, възможността за ново правителство, решенията на КС, корупцията в прокуратурата и насилието след различните групи от обществото:
-Г-н Лалов, през септември месец Демократична България беше втора сила, но след появата на ПП „Продължаваме промяната“ се изтегли доста назад след четвъртата позиция, като според политолога д-р Димитър Ганев е на кантар дали Вие или ДПС ще бъдете на петата позиция. Какви са вашите очаквания за тези избори?
-Искам да кажа, че социологическите проучвания дават моментна картина, която се променя, тъй като и предизборната обстановка, а и въобще политическата обстановка е динамична, така че не може със сигурност да знаем какво ще се случи в предизборния ден. Аз се надявам хората да виждат в Демократична България ясна програма и трайна политическа линия за изпълнението ѝ. Вярно е, че Продължаваме промяната е нова политическа сила, която създаде разместване в политическата среда. До какво ще доведе това ще покаже само времето.
Дали ДБ ще бъде четвърта, или ще бъде по-напред, за което аз се надявам, ще покажат само избирателите. При всички случаи обаче е добре да има конкуренция, що се касае за идеи и програми. В този смисъл не бива да разглеждаме никоя демократична сила, която изповядва демократични ценности за опасност, така че дали политическата промяна ще я донесем ние или те заедно с нас, или други политически сили няма никакво значение, важно е моделът Борисов и ДПС да бъде отстранен.
Така че аз не гледам нито ревностно, нито с притеснения от случващото се. Важно е да има реформаторско мнозинство в новия парламент. Засега обаче социологическите проучвания не показват достатъчен брой мандати за политическите сили, които могат да донесат такава промяна, така че е сложна ситуацията.
-Като казахте, че моделът Борисов и ДПС трябва да бъде отстранен – наскоро Кирил Петков спомена, че би участвал в коалиция с ГЕРБ, ако премахнат определени кадри. Според Вас Демократична България би ли участвала в такава хипотетична коалиция с ГЕРБ, за която говори Кирил Петков?
-Трябва да направя следната уговорка – тук говоря като гражданин, политически представител от Демократична България, но не мога да изразявам официалната позиция на партията, тъй като нямам такъв мандат, така че по-скоро говоря от лично качество.
Вижте, важно е да се разбере средното: програмата, която представя Демократична България следва да бъде изпълнявана, за което се изисква мнозинство в парламента. Хубаво е да има политически сили, които ясно застават зад такава програма и я подкрепят. Ако няма такава обаче, такова мнозинство, не значи, че Демократична България не следва да направи опити за изпълнението ѝ с ясна заявка, а дали ще я подкрепят тази програма останалите политически сили, това е тяхно решение.
Ако го правят, значи ще предвидим страната напред, ако не го правят, гражданите за последен път ще видят кой иска да работи за промяна и кой не. Никой не може да спре останалите сили да гласуват положително за предложенията на Демократична България.
Нашата цел трябва да бъде „Имаме програма, с тази програма сме получили доверието на българските граждани и изпълняваме нея“. Аз съм давал този пример нееднократно. Това е все едно да има пожар във вашата сграда и съседът от долния етаж с лошо съседно минало да му кажете да не носи кофа с вода, тъй като е крадец. Ясно е, че при промяната всяко добро решение би било положително.
Разбира се, към ГЕРБ, към ДПС, към БСП лично аз се отнасям скептично и бих се отнасял със специално внимание, бих ги поставил под политическа пробация, т.е. бих ги наблюдавал изключително внимателно, но пак казвам, парламентът е място, на което депутатите гласуват по своя воля и не можем да кажем на някого „Ма ти понеже си от лошите, недей да подкрепяш дадено решение“.
-Това сега ще бъдат третите парламентарни избори, но съдейки по социологическите проучвания можем да стигнем и до трети. Едната страна вижда това като тежест, докато другата вижда това точно като израз на демокрацията. Какво е вашето мнение?
-В едни избори няма нищо страшно. Проблемът за днешната ситуация, е че имаме епидемиологична обстановка влошена, имаме икономическа криза, имаме проблем с енергийните източници. В този смисъл е добре да имаме редовно правителство и по-скоро редовен парламент, който да се грижи за развитието на страната.
Обаче, при всички случаи е по-добре да отидем на парламентарни избори, отколкото отново да сме в лапите на шайката на ГЕРБ, защото никаква цена свързана с парламентарни избори, знаете, Борисов често прави едни бакалски сметки за това колко пари са дадени за изборите през тази година, не ни струват толкова, колкото управлението на ГЕРБ и кражбите, които с просто око се виждат.
Милиардите, които са откраднати през автомагистрали, проблемите с Турски поток и милиардите за построяването му и липсата на каквато и да е диверсификация в доставките на газ, проблемите в здравеопазването, няма социална сфера, в която управлението на ГЕРБ да не създава огромни дефицити и да не се източват публични средства. Това са пари дадени на българските граждани да сформират своето политическо представителство.
Не винете политическите представители винаги и на всяка цена, че не се сглобява едно или друго управление. В крайна сметка, управлението се съставя главно от избирателите и ако те направят един парламент с повече политически сили, това е тяхната воля, ако направят с по-малко, това пак е тяхната воля.
Нека гражданите повече да четат, повече да се интересуват. Знам че това така обобщено е твърде трудно и малко вероятно, но не бива да подценяваме значителната част от българските граждани, които се надявам да направят информиран избор и да дадат мандат на некомпрометирани политически сили.
Няма нищо страшно да се отиде на едни избори. В тази обстановка свързана с COVID атмосферата съставянето на правителство е идеалният вариант. В публичната сфера идеалните варианти се случват по изключение, така че е твърде вероятно отново да отидем на избори през пролетта.
-Понеже казахте компрометирани партии. На 11-ти октомври тази година Вие поискахте оставката на лицата Ивайло Мирчев, Антоанета Цонева и Христо Иванов, като ги обвинихте в авторитарно управление. Все още ли искате тези оставки?
-Вижте, аз обясних защо направих това. Всяка политическа сила има проблеми. Проблемите в ДБ и партията „Да, България“ са нещо, за което аз алармирам и липсата на конкретни решения бяха причината аз да изискам оставката ѝ. Разбира се, това не значи, че коалицията и партията в частност са организации, които не могат да бъдат носители на промяната и да се борят за доверието за демократично настроените хора.
Напротив, моят акт беше начин да покажа, че проблемите трябва да намерят решение, което не компрометира нито организацията, нито тях тримата. Това са хора, които работят, които допускат грешки, за които трябва да се носи отговорност. Няма нищо по-нормално когато тези хора грешат или да си поправят грешките, или да понесат отговорност за това.
Предстои да се проведе национална конференция на партия „Да, България“. Това е мястото, на което ще говорим за проблемите и решенията, и кои са отговорните лица, така че нищо фатално не се е случило.
Разбирам интереса, аз го направих публично, за да могат и тримата да разберат, че нещата не могат да се решат по този начин, но ако трябва в сравнителен план да размишляваме, проблемите в Демократична България що се отнася към настоящия момент са изключително незначителни в сравнение с това, което имаме при ГЕРБ, ДПС и БСП.
Така че аз алармирах за едни процеси, които биха довели до проблеми в бъдеще, все още обаче Демократична България е политическа сила, която носи надеждата за промяната.
-В интернет се въртят публикации, в които се казва, че прокуратурата е заключила, че главният прокурор е „чатил с Pi Ar Sevi Boiko от учтивост“, като това доведе и до коментари, че съдебната ни система е само „по поръчка“. Това адекватно решение на прокуратурата ли беше?
-Това е адекватно решение за прокуратурата на Гешев. За една нормално работеща прокуратура това решение е неадекватно. Не можете да кажете, че няма никакъв проблем (най-малко етичен), когато главният прокурор е уличен и прокуратурата не отрича това, той да си пише с PR-а на политически лидер, в момент в който Гешев е изслушван от парламента и чиято кореспонденция показва близост на Гешев с Борисов и с неговия PR Севи.
Това решение е абсолютно очаквано за мен и вярно е, че тази прокуратура, макар и дребен, частен, симптоматичен, показва зависимостта на прокуратурата от Борисов и неговото управление. Нямайте никакво съмнение, че Гешев и някога Цацаров беше избран от Борисов и Пеевски и за съжаление без да са извършени дълбоки реформи, тази прокуратура ще продължава да се гаври с достойнството и закона на българските граждани.
Обърнете внимание и на друго – по този случай прокуратурата много бързо оневини Иван Гешев, но по други случаи, които касаят него или Борисов, разследванията са зациклили, месеци и години наред няма нищичко, така че двойният стандарт е абсолютно типичен за прокуратурата не Гешев.
Шегуваме се, че Гешев е влязъл в ролята на „вежливия лос“, но както в онзи виц, така и прокуратурата успешно се гаври с българските граждани.
-Точно като споменахте Цацаров и Гешев – по времето на Цацаров се случи един много интересен случай. При спецакция бяха открити и иззети над 213 000 биткойна, които сега се равняват на над 20 милиарда лева. Тогава това беше първоначалната информация, подкрепи се и от друга международна институция, а после Гешев излезе и говори как това не се е случило. Очевидно сме в положение, в което ще наливаме милиарди в социална политика и тези пари щяха да дойдат добре на икономиката ни. Каква беше истината там? Имаше ли иззети биткойни, нямаше ли?
-Както аз ,така и българските граждани няма как да дадем еднозначен отговор, тъй като не познаваме фактите. Призванието на институциите по закона, а именно в рамките на закона да установят фактите със съответните доказателства и да дадат ясен отговор в рамките на едно разследване, а когато има и публичен интерес да бъде обяснен на гражданите и да обяснят защо един извод е направен по един или друг начин.
Прокуратурата на Гешев прави разследвания и дава информация контролирано на медиите или на обществото, така че да наклони нещата, както на него му е удобно. Цацаров и Гешев са едно и също. Единият е по-тих и по-интелигентен, другият е по-арогантен, което ускори и до това обществото да разбере каква прокуратура имаме. По същество имаме една и съща прокуратура, едни и същи зависимости, едно и също упражняване на правомощия, превратно, в изпълнение на зависимости, а не на закона.
Няма как да дам еднозначен отговор, защото прокуратурата никога не успя да обясни на обществото какво е. Дори и в случаите, в които прокуратурата си свърши добре работата, хората не ѝ вярват. Ако Вие кажете, че прокуратурата си е случила добре работата в даден случай, друг гражданин ще ви даде десетки други примери кога не я е.
За биткойните по същия начин, но нима това е единствения случай? Вижте случаят с „Осемте джуджета“ и Златанови. Говори се за изнесено злато по ненадлежен ред, отнето и това са просто едни „семейни отношения“.
Нищо чудно това, което се твърди за биткойните да е така, но ако това са единствените милиарди, които са изчезнали, щеше да е успех. Всяка година от корупционни неразследвани и неприключили разследвания между 5 и 10 милиарда отиват в джоба за задкулисието, а ние имаме управление на ГЕРБ от 12 години, сметнете за каква сума става въпрос. И да, ако имахме тези пари, щеше да посрещнем кризата много по-лесно, защото щеше да има повече пари за подкрепа, много повече пари за реформи.
В криза се вижда имунната недостатъчност на българската държава, а именно институционалната недостатъчност.
-Какво е мнението Ви за решенията на КС относно казуса с двойното гражданство на Кирил Петков и решението полът на човек да се тълкува само в биологичния смисъл?
-Нека да започна отново с това, че именно заради липсата на зависимост и на институционален авторитет, всяко едно решение на съдилищата и прокуратурите бива поставено под съмнение и бива атакувано със зависимости.
Когато на Конституционния съд председател е Борис Велчев, който знаете е един станал съдия благодарение на ГЕРБ, бива наричан от Борисов „братиньо“ и си говорят по свой си начин, когато там бива изпратен Анастас Анастасов, когато кадруването там е на субпартиен принцип, няма как да има авторитет тази институция.
Що се отнася до гражданството на Кирил Петков, това от моя гледна точка и точка на правото не буди особена сложност, това е правилно решение по отношение на смисъла на Конституцията. Ясно е, че тя не позволява лице, което няма само българско гражданство а има и друго да заема министерски пост. Така че очевидно смисълът на Конституцията е такъв, който е вложен от създаването ѝ и е била нарушена от президента и съответните лица, издали указа, както и от Кирил Петков, който е декларирал, че няма друго гражданство, но това решение за мен не буди никакво противоречие.
Що се отнася до решението свързано с пола – там има много сложни, многоефектен е този проблем. Мисля че КС въпреки усилията да обясни защо приема, че вложения в Конституцията смисъл касае само биологичния пол, не е успял. Наистина, смесването на биологични с психологически характеристики, с народопсихология, с колективното разбиране на пол създава проблеми, затова решението не е толкова убедително, колкото това с гражданството на Кирил Петков.
Ясно е, че общественото развитие в Европа и в света ще наложи реформиране на разбирането с пол, така че към настоящия момент проблемът е еднозначно решен с Конституционния съд, но проблемите с практиката пред живота продължават, така че тази тема въобще не е изчерпана.
-Последния въпрос е свързан с едни случки, които събраха доста интерес в обществото. Една от тях беше публикувана от Красимир Каракачанов – клип, в който виждаме как група, която той определя като част от ЛГБТ обществото, разкъсва снимка на ген. Христо Луков с нож. Другата е случката в центъра на една от техните организации, в който те твърдят, че Боян Расате е нахлул, предвождайки група, разбивайки го и удряйки едно от момичетата. Разбира се, тук видяхме, че БНТ явно се справя по-добре от отдел „Издирвания“ в търсенето му, но тук къде е законът? Защо институциите не правят нищо при все, че е очевидна появата на два силно радикализиращи се края?
-Ето това е потвърждение на институционалната немощ, която има държавата. Когато държавните и общински институции не работят, гражданите стигат до там да се разправят помежду си и всеки един да налага своята теза по насилствен начин.
Във всяка една правова и демократична държава насилието под каквато и да е форма е абсолютно недопустимо и следва да бъде преследвано от закона със съответната строгост. Недопустимо е някой да бъде бит, защото има различна сексуална ориентация. Недопустимо е и някой да бъде бит, защото се изказва против или има отношение спрямо хора с различна сексуална ориентация.
Никой не може да издигне своята теза чрез насилие до съответното ниво, така че да убеди. Това, което трябва да правим, е всеки, в рамките на своите разбирания, да живее спокойно, да живее убедително, да дава пример, който да заразява, да бъде харесван от другите и по този начин да прокарва своите тези. Чрез насилие това няма да се получи.
Еднакво укоримо е да бъде проявявано насилие към хора с различна сексуална ориентация, както и към тези, които твърдят, че имат традиционно разбиране за сексуална ориентация. Това е толкова очевидно, че на мен ми се струва, че хората, които имат нужда от аргументиране за това, че насилието е недопустимо, имат огромни дефицити.
Живеем в нормално общество, в което насилието би трябвало да е неприемливо.
Още интервюта на Любомир Цанев:
