Това е американският астронавт Даниел Бърш, а до него е кислороден генератор. Машината я произвежда от вода чрез електролиза: под действието на ток съставните части на водата – водород и кислород – се отделят един от друг и остават на електродите. Водородът се хвърля зад борда като ненужен – в космоса, пише life.ru.
И всичко би било добре, ако генераторът не се нуждаеше от вода. Въпреки че водата, възстановена от урината, също се използва за тези цели, космическите агенции планираха да направят тази система по-независима и в същото време да решат друг болезнен проблем – въглероден диоксид, който се издишва от астронавти и астронавти.
През 2010 г. беше доставена система на МСО, която се превърна в отлично решение. Тя работи на принципа на сабатската реакция, кръстен на френския химик Пол Сабатйер, който открива това взаимодействие в началото на XX век. Химическата реакция е следната: водородът и въглеродният диоксид се превръщат в метан и вода с помощта на катализатор. Тоест, на СКС по този начин „избийте всички зайци“: водородът е полезен, а въглеродният диоксид е в бизнеса. Полученият метан обаче се отстранява в космическото пространство.
Но както НАСА, така и много университети по света отдавна спекулираха, че метанът всъщност е полезно нещо. Това е гориво. Защо да не го използваш? От време на време в сериозни научни публикации има статии по тази тема. Сега се оказва, че тази идея е вдъхновила Илон Мъск.
SpaceX is starting a program to take CO2 out of atmosphere & turn it into rocket fuel. Please join if interested.
— Elon Musk (@elonmusk) December 13, 2021
„SpaceX стартира програма за извличане наCO2 от атмосферата и превръщането му в ракетно гориво. Моля, присъединете се“, пише той.
Малко по-късно той добави: „Ще бъде важно и за Марс“.
Факт е, че точно преди това екип от изследователи от Калифорния и няколко други университета споделиха мислите си по този въпрос. Написаха, че всъщност, най-големият проблем тук е да намерим правилния катализатор, ускорител за химическа реакция. Обикновено се използва мед, но не е толкова ефективна – в допълнение към метана, от който се нуждаем, се получават много странични продукти. Предложението на учените е следното: същата сабатска реакция (отново: вземаме въглероден диоксид и водород, получаваме метан и вода), но вместо мед като катализатор, има графенов слой с дебелина няколко нанометра. И тогава, според изчисленията, излиза забележителна производителност.
Изобретателите са сигурни, че това може да се превърне, първо, шанс да се спаси от прословутия парников ефект на Земята, и второ, голяма помощ за бъдещата марсианска колония. Както знаете, атмосферата на Червената планета е около 95% въглероден диоксид.
„Това е като бензиностанция на Марс. Можете лесно да изпомпвате въглероден диоксид през този реактор и да произвеждате метан за ракетата“, обяснява водещият автор Джинджи Ву.
Нека приемем, че след лаконическото изявление на Мускус, учените, ангажирани с тези проучвания, благодариха на Вселената за факта, че той има този човек в него: едно нещо е статия в Природата, която, честно казано, ще бъде прочетена и разбрана не само от мнозина, а друго нещо е кратък пост на технокорарен, видим и разбираем за всички.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
