Владислав Драмалиев е един от основателите на българското Биткойн/блокчейн общество. Съосновава първия уебсайт за търговия на биткойни в България през 2013, като в последствие участва в създаването на Българската Биткойн Асоциация и първата ежемесечна среща посветена на криптовалутите и блокчейн технологията в София – Sofia Crypto Meetup.
Директор и основател е на Фондация „Битхоуп“, чиято основна цел е да помогне на неправителствения сектор да възприеме биткойн като допълнителен източник на дарения. До края на 2019 е Директор Комуникации в инфраструктурния блокчейн проект æternity, а момента e Маргетинг Мениджър в Mettalex, децентрализирана борса за търгуване на деривативи на суровини. Член е на МЕНСА от 2015 г.
Пред Trendy News той обясни какво представляват блокчейн технологията и децентрализираните финанси, оспори твърдението на Bank of England за биткойн и сподели мнение дали в България трябва да се приеме разплащането с криптовалути:
-Г-н Драмалиев, Вие сте от създателите на Crypto Meetup Sofia. В криптосферата сте от много време. Можем ли да кажем, че криптовалутите стават все по-популярни в България и предимно сред младите?
-Абсолютно е така. Всъщност криптовалутите стават все по-популярни навсякъде. Все повече хора е интересуват от този нов клас актив и се опитват да го разберат. Едни търсят бързи печалби, други разпознават в него шанс за бягство от една силно инфлационна среда, трети харесват технологията и потенциалът й да промени представите ни за интернет и парите.
По-младите, разбира се, възприемат криптовалутите по-лесно. За това им помага, че са технологично по-грамотни, по-обвързани с дигиталното пространство, и по-предприемчиви. Благодарение на криптовалутите, все повече от тях разбират същността на парите, кой и как ги контролира. Осъзнават, че паралелна валутна, парична и финансова система може да съществува и там да има безкрайно много възможности.
-Един интересен въпрос, който винаги е обвързан с крипто, е блокчейна. Може ли да разясните на читателите ни разликата между крипто и блокчейн?
Блокчейн технологията предоставя инфраструктурата, върху която може да съществува приложението криптовалута. Криптовалутата, от своя страна, създава икономическия стимул, позволяващ на инфраструктурата да бъде добре защитена, да се разраства и развива.
Това разбира се, се отнася за публичните блокчейн мрежи, в които всеки може да участва и да използва. Блокчейн има и свои частни разновидности, където криптовалута не е необходимо да съществува. За мен те са безкрайно по-малко интересни. Правилата там отново се определят от шепа хора, съхранената информация може да бъде манипулирана, и само одобрени участници могат да я използват. Публичните блокчейн мрежи могат да бъдат сравнени с диви лъвове или тигри, докато частните според мен са по-скоро домашни котки. Първите трябва да се справят сами в джунглата, вторите ги защитават и хранят. Разбира се, и от двата вида има някаква полза, но оригиналът е див.
С други думи, блокчейн може да съществува и без криптовалута, докато обратното не е възможно. Но премахването на криптовалутата, унищожава основната полезност на блокчейна – независим и нецензурируем достъп до децентрализирана платежна, парична, а вече и финансова система.
-Една друга част от криптовселената, са така наречените DeFi. Какво точно са децентрализираните финанси?
-Децентрализираните финанси на този етап са по-добре описани като „отворени финанси“ тъй като голяма част от приложенията в сферата на този етап не са централизирани. Това са финансови услуги разработени върху публични блокчейн мрежи, главно върху Етериум.
„Отворени“ са, защото всеки може да ги използва като се идентифицира само с „номера“ на дигиталния си криптопортфейл, без значение къде по света са намира. Също така, всяка една трансакция се записва в блокчейна, и остава там завинаги. Всеки може по всеки време да разгледа блокчейн записите и да установи актуалното състояние на всяко едно приложение – системата е напълно прозрачна. Отворените финанси нямат почивен ден – използват се 24/7/365.
Най-популярните услуги са получаване на лихва, вземане на заеми, размяна на криптовалути/токени, създаване и търгуване на деривативи, генериране на възвращаемост в криптовалути/токени. Според доклад на Международния Валутен Фонд, отворените финанси решават проблеми свързани с достъпа до, цената, скоростта, както и прозрачността на финансовите услуги.
За сега децентрализираните финанси са главно достъпни за хора, които имат криптовалута, токени, или стейбълкойни. Към този момент е сравнително сложно за масовия потребител, тези без съществени компютърни познания, да обменят пари за криптовалута или стейбълкойни. Въпреки това, възможностите, които децентрализираните финанси предоставят привличат все повече и повече хора. Общата стойност на средствата в сфертата са се увеличили от $40 милиарда в началото на 2021, до $250 милиарда в момента. Броят на криптопортфейлите, които използват DeFi приложения също расте – от около милион в началото на 2021 г, до почти 12 милиона в момента.
Ето ви един лесен за разбиране пример – вместо да държите $10000 долара в банка и парите ви да бъдат изядени от инфлацията, можете да размените доларите си за стейбълкойни в съотношение 1:1 като използвате локален брокер. След това можете да депозирате вашите $10000 в стейбълкойни в едно от DeFi приложенията и да получите 10% годишна лихва. Рискът със сигурност е по-голям в сравнение с този в банката, но и възвращаемостта е съществено по-висока.
-Според Вас криптовалутите имат ли почва за бъдещо развитие в България – трябва ли да бъде прието плащането с криптовалути в страната, както се случи в Ел Салвадор с Биткойн?
България може да стане лидер в сферата на криптовалутите и бизнесите, които се развиват около тях. Всички предпоставки са налице, необходима е само ясна регулаторна рамка, която да подпомага, а не да задушава сектора. През годините сме имали възможност да бъдем лидери в редица сфери, но това не се е случило, затова оставам скептичен.
Не мисля, че има необходимост биткойн да се възприема като легално разплащателно средство от държавата, както направиха в Салвадор. Важно е просто възприемането на криптовалутите като метод за разплащане да се случи и банките да не закриват сметки на бизнеси и физически лица, които са изпратили или получили пари от напълно регулирани борси. Всякакви рестрикции спрямо сферата ще доведат до изтичане на капитал – финансов и човешки – към юрисдикции с по-благоприятни условия. Трябва да се научим да прегръщаме иновациите преди други държави. Това ще ни помогне да подобрим конкурентността си и ще има благоприятен ефект върху държавната хазна.
-Като споменахме Ел Салвадор – според Вас страната ни трябва ли да има резерв под формата на цифрови активи?
Смятам, че всяко портфолио следва да включва поне 1% криптовалута. Това е асиметричен риск, който определено си заслужава. Технологиите променят финансите невъобразимо бързо и хората, компаниите, и държавите, които го осъзнаят първи ще се извлекат най-големи ползи.
Иначе не съм сигурен дали от регулаторна гледна точка това е възможно. Има определени изисквания, които се спазват относно вида на активите, които могат да бъдат включени в резервите. На биткойн и криптовалутите им липсва формална категоризация на този етап.
-И все пак – има ли някакъв шанс Биткойн да стигне нулата, както предупреждава Bank of England? Ако не – защо?
Това е все едно производителят на каруци да каже, че автомобилите не стават за нищо.
Биткойн струва толкова, колкото някой е готов да плати за него. Това е вярно за всеки един друг актив, включително и златото. След 13 години на развитие и увеличение на доверието в себе си, биткойн се разпознава от милиони, може би милиарди хора по света. С всеки изминат ден, доверието в него се повишава, а това в традиционната парична система намалява. За да стане биткойн 0, това означава, че на този свят няма да има нито един човек, който да иска да купи биткойн за по-висока сума. Биткойн – най-твърдият дигитален актив, който е лесен за съхранение и прехвърляне, в който е насочена най-голямата компютърна мощност в историята на човечеството. Крайно се съмнявам това да се случи. С други думи, за мен това е също толкова вероятно да се случи, колкото британския паунд да стигне 0.
От Bank of England по-скоро се позовават на стандартно за сферата твърдение генериращо „страх, несигурност, и съмнения“ (FUD), и по-конкретно, че около 2140 г. вече няма да има нови биткойни, което ще доведе до колапс на системата. Това показва неразбиране на това от какво се формира наградата на „копачите“ в Биткойн мрежата, а именно, че те получават „новонапечатани“ биткойни (6.25 на блок в момента), както и трансакционни такси (около 0.07 биткойна на блок в момента). С течението на времето и намаляването на печатането на нови биткойни, копачите ще бъдат възнаграждавани главно с трансакционни такси. Системата ще намери баланс между компютърна мощност и печалба за копачите от тези такси.
След още 120 години, ако сегашната финансова система продължава да съществува в актуалното си състояние и при подобна на сегашната монетарна политика, повечето фиатни валути ще са загубили огромна част от стойността си спрямо биткойн. Все пак за последните 100 години, доларът е загубил около 96% от стойността си. Сигурен съм, че копачите ще оценят този факт.
-Понастоящем страната ни смени правителството си. Досега единственият разговор в политиката за цифровите активи бяха иззетите от прокуратурата биткойни. Сега в новото правителство слушаме за иновации, технологично развитие и т.н. Време ли е ние, гражданите, да повдигнем обществения дискурс така че да стигне до тях и да се обърне повече внимание на тази тема?
Смятам, че смяната на правителството определено предоставя възможност за един нов поглед към криптовалутите. Надявам се новите управляващи да са по-прогресивни от предишните, които според мен се бяха вкопчили в статуквото. Със сигурност би било добре поне да се „опипа почвата“ за възприемането на този вид глобална индустрия и у нас. Така или иначе вече имаме развито общество от крипто и блокчейн професионалисти, както и екосистема от компании с български основатели. Вече чувам и за елементи от правителството, които проявяват интерес в тази посока. Надявам се през 2022 г. да видим благоприятни развития в тази посока. Ще се радвам ако новото правителство ме изненада приятно, но за сега оставам скептичен.
Още от рубриката „В криптовселената“:
