„Въпреки месеците на убеждаване, въпреки интензивните медийни кампании, въпреки дискусиите в различни медии, ние не успяхме да убедим достатъчно хора да се ваксинират.“ Това бяха думите на бившия австрийски канцлер Александър Шаленберг миналия месец, когато обяви първия национален мандат за ваксина в Европа, цитиран от CNN.
Някои държави направиха ваксините задължителни за части от населението и наложиха ограничения, които все по-изрично са насочени към неваксинираните.
Европа се бори с двойните предизвикателства на рязко нарастващите цифри на Covid и нарастващите нива на ваксиниране. Почти една година в кампанията на ЕС за ваксинация и с около един от всеки трима европейци все още неваксиниран, европейските правителства са изправени не пред нова криза. Правителствата смятат, че въведат ли по-строги правила, народния гняв рязко ще се увеличи.
Решаващият въпрос за доверието
Само 19% от европейците включват своето правителство сред най-доверените си източници на надеждна информация за ваксините срещу Covid-19, според проучване, проведено през май 2021 г. от Европейския барометър.
Дори преди пандемията, колебанието относно ваксините в Европа беше силно свързано с популисткото недоверие към основните партии и правителства. Едно проучване, публикувано в European Journal of Public Health през 2019 г., установи „много значима положителна връзка между процента на хората в дадена страна, които са гласували за популистки партии, и процента, които вярват, че ваксините не са важни и не са ефективни“.
Това, което пандемията предостави, е тест в реално време в цяла Европа на тази корелация. Близо две години и след като повечето страни са изчерпали средствата, които имат за насърчаване на хората да се ваксинират, картата на тези, които остават неваксинирани, показва, че там, където има недоверие в правителството и традиционните политически партии, измерено чрез силата на популистките движения, много хора все още остават неваксинирани.
По същество хората, които се доверяват на институциите, не се нуждаят от убеждаване пред лицето на пандемия; хора, които не го правят, е малко вероятно да бъдат повлияни изобщо.
В Източна Европа процентът на ваксинация е най-нисък.
През последните седмици, в които Европа отново се превърна в глобален епицентър на пандемията, нарастването на броя на заразените с ковид, на хоспитализациите и на смъртните случаи очерта една специфична група европейци – тези в бившия социалистически блок. Докато 75.6% от гражданите на ЕС са напълно ваксинирани, делът им в България е 26.2%, а в Румъния – 39.6%. Извън ЕС данните са още по-мрачни: само 20.2% в Украйна и 36.3% в Русия са напълно ваксинирани.
Какво не е наред с Източна Европа?
Регионът е залят от дезинформация и срив на общественото доверие в правителствените институции. Трескави конспиративни теории са обхванали тези държави – истории за микрочипове и генетични мутации вървят ръка за ръка с призиви срещу ваксинацията, а социалните мрежи преливат от абсурдни слухове. Сега, когато смъртността надвишава предишните пикове и страхът расте, нивата на ваксиниране най-сетне започнаха да се повишават. Но в много страни фалшивите сертификати за ваксинация са широко разпространени – в България например могат да се купят за 150-300 евро. Никой не знае колко от тези фалшиви документи са в циркулация.
Разбира се, слухове има и на Запад.
Fox News, най-гледаният новинарски канал в САЩ, от години разпространява дезинформация въобще за ваксините. Но 70% от възрастните американци вече са напълно имунизирани срещу ковид. Защо източноевропейците са по-податливи? Ниското обществено доверие, с което се отличава регионът, е наследство от дълбоките рецесии на прехода в много страни и неуспеха на постсоциалистическите правителства да смекчат последиците им.
С много малко изключения изследването на ценностите, което се прави по поръчка на Европейската банка за възстановяване и развитие, показва стабилен спад в бившите комунистически държави в дела на съгласните с твърдението, че „на повечето хора може да се има доверие“. Той е най-изразен в държавите, в които посткомунистическата рецесия е била най-тежка и ситуацията не се е преобърнала, когато икономическият растеж се е завърнал. В България между 1995 и 1998 г. – един от най-лошите периоди на прехода, 23.7% от запитаните са имали доверие на съгражданите си спрямо само 17.1% за периода 2017-2020 г.
Дори в сравнително успешните случаи на Полша и Чехия доверието се е понижило. През 1989-1992 г. 31.3% от поляците и 30.2% от чехите са смятали, че на повечето хора може да се има доверие. Между 2017 и 2020 г. тези дялове са съответно 24.1% и 21.1%. Показателно е, че докато в периода 1991 – 2007 г. общественото доверие се е свило в цяла Източна Европа, в Западна Европа е растяло.
Всъщност данните от проучването показват, че посткомунистическите рецесии са най-лошите в съвременната история, дори в сравнение с Голямата депресия. Но не всички страни са пострадали еднакво. Докато страните от Централна Европа са се възстановили сравнително бързо и са напреднали към стандартите на ЕС, в други страни хората са претърпели много по-големи загуби. Средностатистическата постсоциалистическа държава е достигнала нивата на БВП отпреди 1989 г. едва 17 години след промените. Това подхранва и чувството за изоставеност в тези държави.
Опитът на Източна Европа с пандемията показва, че много държави още не са успели да спрат и обърнат дълбоката ерозия в общественото доверие.
Много преди настоящата криза да избухне, те вече се бяха превърнали в плодородна почва за кампании за дезинформация, често от руски произход, стремящи се да настроят общественото мнение срещу ЕС, срещу Запада и срещу авторитетни експерти. Ширещият се скептицизъм към ваксините е видим резултат от продължилите десетилетия социални несгоди след падането на комунизма.
Задължителна ваксинация
Допустимо ли е от правна гледна точка въвеждането на задължителна ваксинация? Преди половин година, в тогавашните условия, навярно отговорът би бил “не“. Защото задължителните ваксинации са много сериозна намеса в основното право на телесна неприкосновеност. За да стане оправдана и допустима подобна намеса, държавата преди това трябва да е изчерпала всички останали средства. А точно това не се беше случило преди половин година – все още мнозина нямаха например възможността да се ваксинират.
Но ситуацията сега е различна. Броят на онези, които решиха да се ваксинират, е по-малък от очаквания. Същевременно пандемията се развихри драматично. Това има и правни последици.
В днешните условия като нищо може да се обясни защо евентуалното задължително ваксиниране би било допустимо от правна гледна точка. Например с това, че по-меките средства за овладяване на пандемията вече са на изчерпване. И защото в сравнение с нов тежък локдаун задължителното ваксиниране е все пак много по-мека мярка за огромен брой хора.
Тези предпоставки трябва да предшестват въвеждането
Много специалисти по конституционно право в момента поддържат това мнение. Съдебно този въпрос не е окончателно решен. Първата стъпка трябва да се предприеме от политиката. Но има и важна предпоставка, за да се въведе задължителна ваксинация. Веднага щом законът се приеме, трябва наистина абсолютно всички граждани да имат възможност веднага да получат час за ваксинация. Дълги срокове на чакане от по няколко седмици тогава просто не бива да има.
Бундестагът ще трябва да приеме закон за задължително ваксиниране и внимателно да провери какви изключения са необходими – например за онези, които по здравословни причини не могат да се ваксинират. А какво ще е положението с децата и младежите? Трябва да се уредят и някои съвсем практически проблеми, като например кой ще контролира спазването на закона – дали това ще е задължение на полицията и службите по реда, или ще се въведе национален ваксинационен регистър, какъвто има в други държави.
Ще бъдат ли гражданите принуждавани да се ваксинират?
Отговорът на този въпрос е отрицателен. Задължението за ваксиниране не означава, че държавата ще ваксинира гражданите насила. Подобно нещо би било недопустимо и от правна гледна точка. Реалистично е обаче да се очаква, че който не желае да се имунизира, ще бъде санкциониран – например с парични глоби, както например, когато не си си сложил колана при шофиране. Какви по-точно ще са санкциите и колко ще са глобите – това тепърва трябва да се уточни.
Има ли други ваксинации, които са задължителни?
От март 2020 в Германия например има задължителна ваксинация срещу морбили – тя се отнася за децата, учителите и възпитателите в детските градини и училищата.
Световната здравна организация предупреди всички държави за въвеждането на задължителна ваксинация, поради потенциалното въздействие върху общественото доверие и общественото доверие.
Д-р Ханс Клуге, европейски директор на СЗО, каза, че този „закон“ трябва да се използва като „абсолютна последна мярка и да бъде приложим само когато всички други възможности за подобряване на усвояването на ваксината са изчерпани“.
„Притеснението е, че антиваксистите могат да заемат още по-крайни позиции“, казва проф. Русо от Университета в Торино.
„Това е един риск. Но трябва също да вземем предвид, че когато ваксините станат задължителни, ще трябва да има контрол и това може допълнително да подкопае доверието в институциите.“
С други думи, принудителната ваксинация може да тласне хората в центрове за ваксинация, но също така ще изкара някои от тях на улицата, потвърждавайки и допълнително подхранвайки дълбокото им подозрение за „системата“.
Борбата с пандемията може един ден да приключи, но борбата срещу популизма в Европа може да започне.
Превод и редакция: TRENDY NEWS