Ескалация на напрежението в последните седмици
През последните шест седмици Русия увеличи военния си натиск около Украйна, заплашвайки, че ще предприеме агресивни действия, ако САЩ и НАТО не изпълнят нейните дипломатически искания: НАТО да не присъединява Украйна като член на алианса. През декември 2021 г. Съединените щати отговориха, че политиката на отворени врати на алианса няма да се промени. Въпреки че последва серия от срещи лице в лице между американски и руски дипломати, повече от 100 000 руски сили остават близо до границата с Украйна. Дори докато търсят начини за възпиране на военната сила, много анализатори и дори президентът на САЩ Джо Байдън прогнозираха, че Русия ще предприеме такива действия. Други наблюдатели уверено твърдят , че Русия блъфира и вероятно няма да атакува .
Русия отрича да има планове за нахлуване и малцина вярват, че президентът Владимир Путин е взел категорично решение какво иска да направи. Някои от големите искания в списъка на Русия са несъответстващи с вижданията на САЩ. Москва иска гаранция, че НАТО няма да се разшири към Украйна. Преди три десетилетия някои от най-известните външнополитически мислители на Америка са били категорични, че НАТО не трябва да се доближава до Украйна.
Как реагира Европа
Всеки път, когато Европейският съюз трябва да взема важни решения относно миграцията, търговията или външните отношения, Германия поема водеща роля. Рестриктивната позиция на Берлин за това как да се справи с Русия за възпирането на кризата в Украйна учуди съюзниците й, а експертите обвиняват Германия, че само наблюдава отстрани. Докато Съединените щати и някои държави от ЕС изпращат военна подкрепа на Украйна, Германия предлага само медицинска помощ и е осмивана заради обещанието си да изпрати каски. Миналата седмица германският канцлер Олаф Шолц заяви, че страната е в хармония с политиките на ЕС и НАТО спрямо Русия, но държи на позицията си, като каза пред репортери в Берлин: „Ние няма да предоставяме никакви смъртоносни оръжия“.
Междувременно руският президент Владимир Путин и френският му колега Еманюел Макрон обсъдиха във втори телефонен разговор за три дни темата за Украйна. В изявление руското президентство посочи, че двамата са обменили мнения за предложенията на Русия във връзка с исканите от нея гаранции за сигурност. Те са се договорили също да обмислят възможността да се срещнат лично. В разговор между двамата президенти в петък Путин каза на Макрон, че отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения не засягат главните безпокойства на Москва. Путин изтъкна също, че не желае ескалация на ситуацията край Украйна.
Днешният контакт е следствие от разговорите на президента Макрон с руския и украинския му колега на 28 януари и е част от усилията за деескалация. Според френското президентство двамата лидери гледат благосклонно на напредъка, постигнат при разговорите в т.нар. нормандски формат (с участието на Русия, Украйна, Германия и Франция) за уреждане на конфликта в Източна Украйна.
Позицията на Русия
Съединените щати също получиха нов писмен отговор от Русия във връзка с кризата около Украйна, като се позова на американски представител, който има достъп до кореспонденцията между двете сили. Руското писмо е всъщност отговор на отговора, който САЩ изпратиха миналата седмица на писменото искане на Русия за предоставяне на гаранции от Запада в сферата на сигурността. Западът обвинява Русия в това, че е струпала над сто хиляди войници на границата си с Украйна и че готви възможна инвазия на Украйна. Съединените щати обаче са готови да наложат санкции на „вътрешния кръг“ на президента Владимир Путин, ако атаката срещу Украйна продължи.
Популярният водещ Владимир Соловьов, който е едно от най-известните лица на руската телевизия със собствено радио и YouTube предавания, каза на публиката, че Русия е в състояние да унищожи украинските сили, „без дори да пресича границата“. „Имаме достатъчно огнева мощ за пълното унищожаване на украинската войска без нахлуване на сили на тяхна територия, но ние не се подготвяме да направим това“, каза Соловьов в шоуто си в YouTube, Solovyov LIVE, което има близо един милион абонати.
Какво виждат зад напрежението експерти
Украинският политолог Владимир Фесенко, ръководител на Центъра за приложни политически изследвания PENTA в Киев, каза, че украинците смятат, че Москва е мобилизирала силите си, за да постави „Вашингтон, Киев и европейските столици в психологически ступор“, и вместо да започне инвазия, вероятно напрежението ще се облекчи след началото на Зимните олимпийски игри в Пекин през февруари. Той предупреди, че изпращането на повече оръжия в ръцете на сепаратистите ще направи нова война по-вероятна.
В друга статия, публикувана в Echo, журналистът Антон Орех каза, че кризата е пример за това как Путин използва напрежението между Изтока и Запада, за да спечели популярност. „В Русия няма външна политика – само вътрешна. Следователно, смисълът на цялата тази разправия е всичко това да бъде в ефир денонощно. Ако изведнъж НАТО направи някакви компромиси, тогава ще крещим, че е спечелена голяма победа. Нашият интерес не е кризата да бъде разрешена, а тя да съществува. Интересът на Кремъл не е в споразумение, а в постоянно напрежение“.
Позицията на украинския президент
Интересна е все пак и позицията на Украинската държава, която някак остана на заден план в медийното пространство, а всъщност е от изключително важно значение. Владимир Зеленски проведе разговор с президента на САЩ Джо Байдън, след което сподели, че създаването на паника костава колосални икономически загуби за Украйна. Днес той повтори тезата си пред вице-президента на Европейската комисия, че фокусът е стабилизиране на икономиката, а не подготовка за война. Посланията на украинския президент са недвусмислени. Той настоява за финансова помощ за страната, а не за подготовка за мащабен военен конфликт, какъвто той смята, че не предствои. Руският посланик в България също сподели мнение, че Украйна така или иначе е приела, че се намира в състояние на война с Русия от 2014г. и това не се е променило особено на практика.