Историята за Древния свят изобилства от разкази за всемогъщи жени. Например Нефертити, египетска кралица от 18-та династия, която създала нова религия и започнала културна революция като съпруга на фараона Ехнатон. Тя е определена като кралицата на войните от трети век, която завладявала Египет и се противопоставила на Римската империя.
Може би най-легендарната от всички е Клеопатра, разказва CNN. Тя използвала своята политическа тактичност, лични връзки и качеството си за преоткриване, за да стане единствената жена в древния свят, която е управлявала сама.
Повече от 2000 години след смъртта на Клеопатра, популярните разкази за живота ѝ остават единствени по рода си. За мнозина тя е фаталната жена, която е съблазнила двама римски държавници и която, позволявайки на змия да я ухапе, се е самоубила.
Изглежда, че най-забележителната й черта е нейната легендарна красота – концепция, движена от културни произведения като голямата трагедия на Шекспир „Антоний и Клеопатра“ и емблематичната творба на Елизабет Тейлър от 1963 г. „Клеопатра“, която поражда вездесъщия образ на кралица с плитки от мъниста.
Независимо дали Клеопатра е била красива или не (има твърде малко доказателства, които да дават точна информация за външния й вид), знаем, че в древния свят това, което я е направило толкова страшна не е външността или любовници ѝ, а начинът, по който тя умело манипулирала публичния си имидж, за да задържи властта си.
Майсторка на чара
И до днес самоличността на Клеопатра остава обект на дебати. Мненията по отношение на нейния произход са различни, като мнозинството отстоява нейните македонско-гръцки корени (тя е потомък на македонския генерал Птолемей), докато други предполагат поне частично африканско потекло.
Независимо от расовия ѝ произход, Клеопатра се определя като египетска кралица и е първата в гръцко говорещата линия на Птолемей, научила египетски. Интелигентна, компетентна и харизматична, тя била много обичана от народа си, до такава степен, че три века след смъртта й все още я почитали в Египет.
Клеопатра обаче не просто възприемала културните норми, а ги преоткривала в своя полза. Както отбелязва британският археолог Джойс Тилдсли в книгата си от 2008 г. „Клеопатра: Последната кралица на Египет“, тя „използвала чертежите на иконографията и културата на по-ранните кралици, за да затвърди позицията си“, обличайки се като богинята майка Изида на церемониални събития, за да подчертае божественото й право да управлява.
Личността ѝ била толкова жизнена. В „Животът на Антоний“ философът-биограф Плутарх пише за „неустоимия чар“ на разговора с нея и отбелязва, че „нейното присъствие, съчетано с убедителността на нейния дискурс…има нещо стимулиращо в това“.
Политически стратег
В древен Египет чуждестранните и семейните амбиции относно короната са били постоянна заплаха, а Клеопатра била проницателна и се е съпротивлявала чрез изграждане на връзки с най-мощните римляни от периода. През 49 г. пр.н.е. тя избягала в Сирия, за да събере армия, след като била прогонена от Египет от съветниците на фараона Птолемей XIII, нейния брат-съпруг и съуправител.
За завръщането й в Египет, където да претендира за трона като само неин, Клеопатра успяла да спечели подкрепата на Юлий Цезар, който пътувал до Александрия, за да уреди спора. Според легендата тя помолила слугата си Аполодорос да я вкара в двореца, увита в спално бельо, за да получи директен достъп до римския пълководец. След това успешно свалила брат си и получила едноличното владение на трона. След няколко месеца тя забременяла и през 47 г. пр.н.е. родила син и наследник: Цезарион.
След убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е. Клеопатра трябвала да задължи властта си. По-малкият й брат Птолемей XIV изчезнал мистериозно (Тилдесли твърдял, че той е бил убит), докато сестра й Арсиное IV била елиминирана от убийците на Марк Антоний по нейна заповед.
Когато по-късно Марк Антоний бил назначен за владетел на източните провинции на Рим, Клеопатра бързала да осигури следващия политически съюз и го направила с театрален нюх.
През 41 г. пр.н.е. тя пътувала до Тарс, в днешна Турция, по покана на Антоний, облечена като Афродита, гръцката богиня на любовта, на златна лодка, украсена с лилави платна и сребърни гребла. Драматичните сценични изкуства дали резултат и двойката се впуснала в страстна любовна връзка, която позволила на Клеопатра да укрепи мястото си на трона и да запази независимостта на Египет. С течение на годините тя родила още три деца и до 34 г. пр.н.е. извън Египет били хитро разпределени царства за всичките й потомци, в опит да разшири империята си.
Преоформяне на миналото
Въпреки впечатляващото управление на Клеопатра в продължение на две десетилетия, публичният образ на кралицата, който е едно от най-важните средства за поддържане на нейната огромна империя срещу нарастващата сила на Рим, не ѝ помогнал в отвъдното. След нейната смърт пропаганда, разпространена от Октавиан, представяла кралицата като просто красива, интригуваща изкусителка. Тази изкривена представа се поддържа от векове и продължава да процъфтява в културната сфера.
Изглежда обаче, възприятието за това бавно се променя. През последните години редица водещи автори работят за разрушаването на мита, като поставят на преден план нови изследвания и пропуснати подробности, за да добавят постиженията ѝ към общия образ. Тъй като Гал Гадот се снима в предстоящ филм, който има за цел да преориентира историята на Клеопатра, на големия екран предстоим да видим по-нюансирано представяне за нея.
Тъй като Клеопатра продължава да пленява въображението на обществото, по-важно от всякога е да започнем да мислим по-критично за древната кралица, не на последно място, защото това, което знаем за нейните постижения и истинския ѝ характер, може би е много по-добро. Ако се откажем от старите твърдения и погледнем доказателствата, ще придобием далеч по-богато разбиране за Клеопатра – тази, която ще ни вдъхнови, а и очарова днес.
Превод и редакция: TRENDY NEWS