Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Мао Дзедун, Аугусто Пиночет, Пол Пот…това са само малка част от жестоките диктатори, оставили своята мрачна следа в човешката история. Техните имена са се превърнали в синоними на репресии, масови убийства и потъпкване на човешки права. Тъжната истина е, че историята изобилства от примери за потисници, садисти, социопати и военни престъпници, които стават държавни ръководители, издевателстващи над хората, които управляват. За някои от най-бруталните диктатори, обаче, повечето хора дори и не са чували. Ето и част от тях:
Йозеф Тисо
Тисо е католически свещеник и президент на Словакия в периода 1939 – 1945 г. По това време страната е сателит на нацистка Германия. Тисо организира масови депортации на евреи към концентрационни лагери (когато той идва на власт, в Словакия има около 88 000 евреи, а след края на Втората световна война там остават едва около 5000), а освен това потушава по брутален начин избухналото през 1944 г. народно въстание срещу фашисткото правителство. По време на размириците загиват няколко хиляди словаци.
Матияш Ракоши
Известен с прякора „Най-добрият ученик на Сталин“, Ракоши управлява Унгария в периода 1945 – 1956 г. Той създава репресивен режим по подобие на този в СССР. Докато Ракоши е на власт, около 350 000 души, обвинени, че са привърженици на опозицията, са арестувани или убити. След смъртта на Сталин през 1953 г., Москва призовава унгарския лидер да се оттегли, като изтъква, че оглавяваният от него режим е „твърде брутален“ и това пречи на икономическото развитие на страната. Ракоши е отстранен от власт три години по-късно.
Хорлоогийн Чойбалсан
Още един диктатор, вдъхновен от жестокостите на Сталин. Чойбалсан управлява Монголия от 30-те години на миналия век до смъртта му през 1952 г. Той е отговорен за смъртта на десетки хиляди души, повечето от които са обвинени, че са опоненти на режима и застрашават стабилността на страната. Чойбалсан също така взема активно участие в изграждането на държавния апарат в Северна Корея, а самият Ким Ир Сен го счита за свой кумир. Монголският лидер умира в Москва през 1952 г. след тежко заболяване.
Ле Дуан
Въпреки че никога не е бил държавен глава на Виетнам, в продължение на около две десетилетия Ле Дуан е най-влиятелната личност в комунистическия режим, управляващ страната. По негово нареждане, в затвора влизат приблизително два милиона души, за които се смята, че са опоненти на властта. Други 800 000 са принудени да напуснат страната. Ле Дуан също така е инициатор на провален опит за въвеждане на централизирана икономическа система във Виетнам.
Мишел Микомберо
Микомберо е едва 26-годишен, когато става премиер на Бурунди, в резултат на оглавен от него преврат. Той бързо слага край на монархията в страната и изпраща в изгнание 19-годишния крал. Министър-председателят е от етническата група Тутси и по тази причина назначава много нейни представители на ръководни постове в правителството и армията. Това поражда недоволството на общността Хути, която се вдига на бунт. Той е потушен по особено жесток начин, като загиват между 150 000 и 300 000 души. Микомберо е свален от власт през 1976 г., но заради извършените по време на неговото управление зверства, напрежението между Тутси и Хути се запазва и дори води до избухването на гражданска война, продължила от 1993 до 2005 г.
Яхия Хан
Яхия Хан е генерал и ветеран от Втората световна война, управлявал Пакистан в периода между 1969 и 1971 г. Тези две години са изключително тежки за страната – тя претърпява поражение във войната си с Индия, а Източен Пакистан получава своята независимост и става Народна република Бангладеш. Междувременно, Хан ръководи масовото избиване на около половин милион души, повечето от които бенгалци. Жестокото му управление кара 10 млн. души да напуснат страната и да избягат в съседна Индия. Хан е свален от власт през 1971 г. и следващите осем години прекарва под домашен арест. Умира през 1980 г. в Равалпинди.
Франсиско Масиас Нгуема
Първият президент в историята на Екваториална Гвинея е жесток диктатор, отговорен за смъртта или прогонването от страната на близо една трета от нейното население от 300 000 души. По време на своето управление, Нгуема издава закон, с който се въвежда смъртно наказание за всеки, застрашаващ властта му. Нападките срещу него пък се наказват с до 30 години затвор. През 1975 г., по нареждане на Нгуема, всички училища в Екваториална Гвинея са затворени. Чужденци, успели да посетят страната, я описват като „концентрационния лагер на Африка“. Диктаторът е екзекутиран през 1979 г., след като е свален от власт с преврат, организиран от неговия племенник Теодоро Обианг Нгуема Мбасого.
Източник: vesti.bg
