Обект, наречен IC2431 и разположен на 681 млн. светлинни години от нас, вероятно ви прилича на една цялостна и великолепна космическа бъркотия.
Ако се вгледате по-внимателно в снимката на телескопа „Хъбъл“ обаче, ще осъзнаете, че на нея са изобразени не една, а цели три галактики, които един ден ще се слеят.
Подобни обекти могат да разширят познанията ни за начина, по който масивните галактики нарастват и еволюират в рамките на милиони и милиарди години, и как нашата Вселена ще продължи да се променя за в бъдеще, разказва Science Alert.
Ако изходим от факта колко обширно и празно пространство е космосът, човек би предположил, че галактическите сливания са рядкост. Те обаче представляват неразделна част от процесите на галактическа еволюция.
Млечният път например, който е на близо 13,6 млрд. години, е преживял множество галактически сливания. Астрономи смятат, че галактиките са гравитационно привлечени една към друга (вероятно чрез нишки от невидима космическа мрежа, която играе ключова роля във оформянето на Вселената) и образуват купове, които бавно се сливат.
Тези сблъсъци могат да променят формата на галактиката или да предизвикат ударна вълна, която да разпали образуването на нови звезди (и на практика да съживи онези галактики, при които звездообразуването е намаляло).
Бинарните галактически сблъсъци са най-често наблюдаваните галактически сливания, но през годините сме ставали свидетели и на тройни сливания.
Те не винаги са лесни за разпознаване (в зависимост от това на какъв етап се намира самото сливане). Когато сливането е към своя край, свръхмасивните черни дупки в центъра на всяка една от галактиките започва да се привличат една към друга и се свързват в бинарна или тройна орбита. Понякога една или повече от тези черни дупки могат да бъдат засенчени от прах.
Астрономите смятат, че рано или късно тези черни дупки също ще се слеят и ще образуват една гигантска свръхмасивна черна дупка. Все още не сме засекли сигнали на гравитационни вълни, идващи от подобни колосални сливания, но това вероятно се дължи на факта, че те се формират в честоти, които нашите детектори не могат да открият.
