Плиска е централна резиденция на българските владетели и първа столица на ранносредовековната българска държава в продължение на повече от два века. Под руините на първата българска столица живее история, която трябва да бъде видяна и разказана.
Първата българска столица
Плиска е била българска столица в продължение на 212 години в периода от създаването на българската държава през 681г. до 893 г., когато столицата е преместена във Велики Преслав. Столицата минава през 3 архитектурни периода. Първите българи са живеели в юрти на бивак, така както са живели в Азия, от където идват прабългарите. Първоначално, заселвайки се в Плиска, българите изграждат такъв стан от юрти, вкопани в земята жилища от дърво и кожа, които наподобяват кръгли палатки.
Цялата територия на нашата първа столица Плиска обхваща 23 хиляди декара. Прабългарските градове са изграждани като вписани един в друг вписани правоъгълници. Вътре е обградено едно по-малко пространство – вътрешен град, където е живеел ханът и неговите приближени, а във външният град са живели обикновеното население.
Следващият период е дървеният.
Изграден е дървен дворец и жилищата на населението започват да се изграждат по-масивни и вече от дървен материал. Дворецът по онова време, също изграден от дърво, е известен като Крумовия дворец, въпреки че най-вероятно строителството му започва още по времето на хан Тервел.
Наречен е обаче така, защото дворецът спира да съществува през 811г., когато Никифор Геник тръгва на поход срещу България. По това време Крум се намира около територията на днешна София. Там той се лекува и почива около минералните топли извори на Сердика. Въпреки многобройните писмени молби, които ханът праща до император Никифор, той напада столицата ни и пирува 3 дни, като изпразва избите с вино на хан Крум.
Доволен от завоеванията си, Никифор опожарява Плиска и тръгва обратно към столицата Константинопол. Хан Крум му прави засада при Върбишкия проход. Там Никифор загива и хан Крум прави прочутата си чаша от главата на Никифор. Българите, езичници по това време, са вярвали, че по този начин се поема част от силата на императора. След като столицата е била опожарена започват възстановителни дейности.
Строителството на хан Омуртаг
Най-величествен и впечатляващ е третият период – каменният, който започва със строителството на хан Омуртаг, известен като ханът строител. Той изгражда каменната стена, която огражда вътрешния град, чиито останки се открити и реставрирани днес. На всяка една от стените е имало по една порта и по двойка бойни кули за наблюдение и отбрана на града.
Той изгражда нов дворец, известен като Омуртаговата тронна палата. Този дворец се е използвал само с административна цел, тук са се взимали най-важите решения за българската държава. По негово време е изградена трета част на града, вписана вътре във втората- така наречената цитадела, която огражда площ от около 200 дка. Тя е била личното пространство на хан Омуртаг.
Християнска България
Следващият период от първата ни столица Плиска е свързан именно с приемането на християнството при княз Борис Михаил през 864-865г. Той покръства себе си, цялото си семейство и българското население. Част от болярите обаче са били против покръстването, тъй като са мислили, че се приема вярата на противника Византия и по този начин нашия владетел се подчинява на Константинопол.
Те правят бунт, който остава в историята с жестокото си потушаване. Избити са болярите и техните семейства. Княз Борис е твърдо решен да приеме християнството и да отвоюва независима българска църква. Той лавира между Рим и Константинопол, за да извлече максимална полза за българската държава. В крайна сметка княз Борис успява да постигне това в преговорите с Византия и България получава правото на български архиепископ.
Голямата базилика – най-големия християнски храм в Югоизточна Европа
Започва строителството на един от най-големите храмове на Балканите –голямата Базилика в столицата Плиска. Богато украсена с мозайки и мраморни колони, Голямата базилика е катедралният храм на българската столица и най-големия християнски храм в Югоизточна Европа. До нея се изгражда и дворец на българския архиепископ и голям манастирски комплекс.
Това е първият български манастир с първото българско училище, където са приети учениците на братята Кирил и Методи. Тук започват да се обучават монасите как да изписват буквите първо на глаголица, след това на кирилица. Започват първите преписи на църковни книги от старогръцки на български език. Изграден е каменен път от дворцовия комплекс до голямата базилика, по който е ставало шествието на владетеля и архиепископа на големите християнски празници- колко тържествено, нали?
Откривателят на Старопрестолния град
Не по-малко интересна е историята около откриването на стария град Плиска. Стара легенда за лековито аязмо и древен храм отвеждат чешкия любител археолог Карел Шкорпил около мястото, където се е намирала Голямата базилика. По това време никой не е предполагал, че именно тук лежат останките на първата българската столица.
Първоначалните хипотези са, че откритите останки са от стара римска крепост, но Шкорпил е убеден, че останките не са от римски, а от български град. Хипотезите му се потвърждават благодарение на открита колона от времето на хан Омуртаг, където се споменава Плиска- старият дом на хана. Следват разкопки, които разкриват средновековно българско селище с крепостни стени, палати, храмове, с множеството надписи на първите български ханове. Така археолозите и историците разбират, че не Велики Преслав, както се е смятало до тогава, а именно Плиска е люлката на българската държава.
Карел Шкорпил пристига заедно с брат си Херман в новоосвободена България.
Двамата, решени да допринесат за образованието на българите, стават учители в България. Карел преподава математика, естествознание, технически науки и рисуване в редица български гимназии. Но учителската професия не му е достатъчна. Той започва да обикаля и изследва България. Воден от различни предания и легенди за славното минало на българите, той прави уникални открития. Той изготвя първия точен план на столицата Търново, описва тракийски могили и светилища, открива и изследва средновековни църкви и манастири, старобългарски укрепителни валове и селища. Карел Шкорпил е първият български археолог, той е създател на българската археологическа наука и музейно дело.
Така за откривателя на град Плиска се счита чешко-български археолог Карел Шкорпил. За него казват, че е чех по народност и българин по душа. Откриването и изследването на първата българска столица се превръща в делото на живота му. Именно тук в старопрестолна Плиска Шкорпил желае да бъде погребан. И до днес посетителите на археологическия комплекс могат да се поклонят на гроба на неговия откривател за съвременния свят.
Столицата Плиска е била един от най-големите градове на Балканите за периода VII-IX век. Дори като размери се говори, че е била по-голяма от Константинопол. Това, което днес откриваме в националният историко-археологически резерват Плиска е история за славни времена, за битки и крепости, за велики български предводители, за силна вяра и велика история.
