„Слава за известно време“ е случаят на тези талантливи жени. Защо за известно време? 5-те брилнятни жени, за които ще ви разкажем, се оказват ощетени от съпрузите си или от колеги. Мъжете в живота им се възползвали от ситуацията и откраднали плодовете на труда им.
Маргарет Кийн
Маргарет Кийн е американска художничка, родена на 15 септември, 1927 г. в Нашвил, Тенеси (САЩ), започва да рисува още от ранна детска възраст. За първи път показва своите картини на Северния плаж в Сан Франциско през 50-те години.
Тя продължава да посещава различни художествени училища както в родния си щат, така и в Ню Йорк, преди да се омъжи за Франк Улбрих, от който ражда дъщеря си Джейн. Работата ѝ привлича малко внимание и признания от критиците на изкуството, но се радва на интерес и възхита от публиката по света. Своята популярност печели с това, че създава отличителни картини на фигури с големи, изразителни очи.
Забележителният Анди Уорхол, американски художник, водещ представител на течението поп арт, казва за нея:
„Мисля, че това, което Кийн прави, е страхотно! Ако беше лошо, не биха го харесали толкова много хора. Маргарет успя да се превърне в един от най-успешните живи артисти от началото на 60-те до наши дни.“
Масачузетският технологичен университет обяви 30-годишен български учен за визионер (СНИМКИ)
Изкуството на Маргарет печели широка симпатия и стартира тенденция със създаване на „големи очи“ в началото на 60-те години, която оказва влияние върху много художници в това движение като Лий, Гиг, Майо, Озз Франка, Игор Пантухоф. Нейното творби въздействат и на много дизайнери на играчки и анимационни филми – Little Miss No Name Dolls, Blythe Dolls, както и анимацията Powerpuff Girls, създадена от Крейг Маккракен. Сред вдъхновените от нейните „големи очи“ са и съвременни артисти като Йошитомо Нара, Марк Райдън и Тим Бъртън.
Към средата на 50-те американската художничка се развежда с Улбрих и се премества в Сан Франциско. През 1953 г., на пазар за изкуства на открито, се среща с Уолтър Кийн.
Той също има дъщеря от предишен брак и работи в сферата на недвижимите имоти, въпреки че е учил изкуство в Париж и се представя като художник. Маргарет се оказва омагьосана от Уолтър и двамата сключват брак в Хонолулу, Хаваи, през 1955 г. След сватбата им, Маргарет помага на съпруга си да премине от бизнеса към изкуството и скоро той започва да продава картините на съпругата си в клуб „The Hungry“ в Сан Франциско. Впоследствие Маргарет със смайване установява, че Уолтър си приписва заслугите за работата ѝ. Въпреки това, той я убеждава да продължи да върви заедно с тази идея и дори се опитва да се научи как да рисува в нейния стил.
Въпреки измамата си, Уолтър е перфектен продавач и във времената на 60-те години, произведенията на Маргарет се превръщат в огромна сила на пазара, печелейки милиони.
Характерните фигури на платната, предимно деца, са известни с отличителните си огромни очи, които някои наричат „Keane eyes“ или „Големи очи“. Илюстрациите, които се появяват във формати за масово производство, са обожавани от голяма част от публиката, докато арт критиците не одобряват и отхвърлят нейната работа.
Междувременно Маргарет живее в мизерия, а обществеността продължава да вярва, че картините са дело на съпруга ѝ Уолтър. Под влияние на алкохол той започва да прекалява като системно тормози Маргарет, държи я затворена в ателието, където не прави нищо друго, освен да рисува. Уолтър дори отправя заплахи към нея и дъщеря ѝ Джейн.
Въпреки ужаса, който изживява, американската художничка все пак намира сили и кураж да вземе дъщеря си и да си тръгне, развеждайки се с Уолтър през 1965 г. В радио интервю през 1970 г. Маргарет най-накрая разкрива, че тя е творческата сила зад изкуството и истинският създател на картините на Кийн.
Когато USA Today публикува историята в средата на 80-те години, в която Уолтър Кийн твърди, че Маргарет лъже, тя завежда дело за клевета срещу него. По време на последвалия процес през 1986 г., тя е помолена да направи една от фигурите ѝ за по-малко от час, докато Уолтър отказа да рисува, посочвайки за свое извинение скорошно нараняване на рамото. След бързо завършване на рисунката за съдебните заседатели, те присъждат обезщетение от 4 милиона долара в полза на Маргарет. Тя обаче никога не вижда парите, тъй като Уолтър вече е пропилял богатството, което печели от нейните картини.
Сидони Колет
„Сърцето няма бръчки, а само белези“ – може би сте чували този неповторим цитат, без да знаете неговият автор. Е, това е Сидони-Габриел Колет, емблема на френският изискан стил и фината нежната чувствителност. А ако името й все още не ви говори нищо, може би сте пропуснали и биографичния филм „Колет”, в който Кийра Найтли изигра образа на великата писателка.
Сидони-Габриел Колет е родена през 1873 година във Франция. Красавицата от ХХ век несъмнено е постигнала много неща както в литературен, така и в личен план, но със сигурност остава помнена най-вече с борбата си за независимост и силна сексуалност.
Първият й литературен герой е ученичката Клодин и в поредица от няколко книги с невероятен успех тя разказва за живота й (живота си всъщност).
Според литературната критика това са първите тийнромани в съвременния смисъл на думата. Писателската й кариера продължава по още по-необичаен начин. След първия си развод, Колет започва работа като танцьорка в мюзикхол, а в свободното си време пишела книги за живота на шоу-гърлите и куртизанките от „Мулен руж”.
Сензационно откритие: Учени успяха да подмладят човешки кожни клетки с 30 години (СНИМКИ)
И ставайки дума за този развод, той е наистина гръмък. Защото Габриел не заживява сама, а с жена – една от най-известните лесбийки в парижките кръгове от Бел епок – Матилда де Морни, по-известна като Миси. Връзката й с Миси продължава шест години и е само първата от множеството по-късни връзки, които има с жени. Да съблазниш някого с неустановена сексуалност е най-вълнуващото за нея.
Познанията й за женската душа са удивителни, а чувството й за хумор – пикантно и щедро подправено с повечко цинизъм, остра ирония и възхитителна упадъчност.
Романът й „Шери“ е един от малкото, издавани у нас, но пък и един от най-добрите й. За него се казва, че също е автобиографичен като по-ранните й произведения. В него 49-годишната Леа, жена с минало, при това бурно и широко известно, има връзка със сина на своя приятелка, когото нарича Шери, с 24 години по-млад от нея.
Не е тайна, че Колет се развежда с втория си съпруг, журналиста Анри де Жувенел, с когото имат дъщеря, защото е влюбена… в 16-годишния му син от първия брак. Двамата започват страстна връзка, но моралният компас на Колет се обажда и тя отказва да се омъжи за него, когато вече е навършил пълнолетие. Малко след това сключва трети брак – с Морис Гудукет, с когото остава до смъртта си през 1953 г. Това е най-плодотворният й писателски период, при все че по време на Втората световна война мъжът й, евреин по кръв, е арестуван от гестапо.
На финалната права на живота си тя вече е легенда. Първата жена президент на прословутата парижка литературна академия „Гонкур“, номинирана е и за Нобелова награда за литература.
Лиза Майтнер
Лиза Майтнер е родена на 17 ноември 1878 година в еврейско семейство във Виена и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с положително око на дамите учени и нейните родители са срещу аспирациите ѝ да продължи образованието си. Въпреки това тя постъпва във Виенския университет през 1901 година, където учи физика. През 1905 година става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя отпътува в института Кайзер Вилхелм в Берлин, където стартира взаимна работа с Ото Хан под управлението на Макс Планк.
През 1926 година става професор в Берлинския университет и е първата жена в Германия на тази служба в която и да е научна област.
След откриването на неутрона през 1932 година, поражда въпросът за основаването на трансурановите детайли. Започва научна конкуренция сред Ърнест Ръдърфорд в Англия, Енрико Ферми в Италия, Ирен Жолио-Кюри във Франция и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези проучвания е Нобеловата премия и никой от тях тогава не допуска, че откритията им ще станат основа за създаването на ядрени оръжия.
През 1938 година Дирк Костер убеждава Мейтнер да напусне Германия пред задаващата се нацистка заплаха. Поради еврейския си генезис, тя няма същински паспорт и едвам не е арестувана на границата. Заминава първо за Холандия, а по-късно за Швеция.
Тя не престава работа в института Мане Зигбан в Стокхолм, само че не получава никаква поддръжка.
Тайно се среща с Хан в Копенхаген с цел да обсъдят серия нови опити. Те поддържат и писмена преписка. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата, на която се удава да разцепи ядрото на урана. При това се получават две нови ядра – на барий и криптон, отделят се неутрони и огромно количество енергия. Тя е и първата, която теоретично пресмята тази енергия, употребявайки уравнението на Алберт Айнщайн за равностойност на енергия и маса.
По политически съображения на Лиза Майтнер не е позволено да разгласява своите открития.
Ото Хан разгласява резултатите от химичните опити през 1939 година, а няколко месеца по-късно благодарение на своя племенник Ото Фриш Лиза разказва физичната аргументация. Тя вижда, че при процеса на ядрено разделяне може да се появи верижна реакция, която да докара до обособяване на голямо количество енергия.
Най-накрая: Учени успяха да разнищят мистерията за произхода на свръхмасивните черни дупки
Това провокира мощен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде основано ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощност. Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент Франклин Рузвелт, който в следствие основава план Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „ Аз бомба няма да върша! “.
През 1944 година Ото Хан получава Нобелова премия за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на доста учени тази премия е заслужавала и Лиза Майтнер. Има доста спекулации по въпроса за какво Майтнер не получава наградата.
Едно от тях е еврейският ѝ генезис, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал негативно отношение към нея. През 1949 година получава наградата „ Макс Планк “ и става шведски жител, а през 1966 година ѝ е присъдена наградата „ Енрико Ферми “.
През 1960 година Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия, където умира през 1968 година единствено няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча поставя нейният племенник Ото Фриш, на нея написа: „ Лиза Майтнер, физик, който в никакъв случай не загуби своята човечност “.
Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наименуван на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в региона на атомната физика.
Естер Ледерберг
Естер Ледерберг е била толкова толкова запалена от науката и любовта, че едва ли е очаквала нещо лошо от съпруга си, също виден учен.
Работа на съпрузите в една дотогава нова област – бактериалната генетика – кулминира в истинско революционно откритие. В резултат на дългогодишни изследвания е открит механизъм за прехвърляне на гени от бактерии една към друга.
Трябва да се отбележи, че Естер понякога е изпреварвала съпруга си Джошуа Ледерберг в научните изследвания.
Въпреки това през 1958 г. именно той получава Нобелова награда.
Трудно е да се каже какво е накарало учения по време на връчване на престижната награда (дребна мъжка гордост или желание да не отдава слава на никого), но той не каза и дума за съпругата си, която работи рамо до рамо с него за великото откритие.
Джошуа сякаш е забравил за нея, продължавайки да почива на лаврите си.
Разбира се, грозната ситуация се отразява на отношенията на съпрузите, които скоро след това се разделят. Въпреки всички усилия на Джошуа Ледерберг да „изтрие“ заслугите на бившата си съпруга, името й ще остане в историята на световната наука.
Между другото, след развода Естер доказва с таланта си, че е достойна за най-високото отличие. Тя успешно продължава научните изследвания по темата за бактериалната генетика.
Джоселин Бел Бърнел
Джоселин Бел Бърнел, дама на Ордена на Британската империя, бе откривателят на първия пулсар, бързо въртяща се неутронна звезда, през 1967 г., докато е стажантка в Университета в Кеймбридж. Това откритие промени нашата представа за Вселената.
Откритието заслужи Нобеловата си награда за физика през 1974 г., но д-р Бърнел не бе призната за част от колектива и бе пропусната. Наградата е връчена на нейния ръководител Антъни Хюиш в университета в Кеймбридж, който с нея е изградил необходимия радиотелескоп, но не е открил пулсара. Това решение никога не се възприе добре от астрономическата общност.
Учени откриха първия астероид с три луни (СНИМКИ)
Един труден път към науката
Бел Бърнел е родена в Северна Ирландия през 1943 г. Баща й, архитект, често я е водел на планетариума. Но семейството и са квакери, религиозна секта, традиционно подкрепяща образованието на жените, но на момичетата не им е разрешено да учат някакви науки в местното училище.
„Автоматично се предполагаше, че момичетата имат склонност само към домакински науки, като кулинарията“, разказва Бел Бърнел. „Само момчетата могат да правят наука, нямаше поле за спор и никакви други възможности.“ Това разстройва младата Джоселин, както и родителите й, които ядосано викат директора, за да протестират. Същото се случва и на две други момичета, които заедно с Джоселин се оказват първите три ученички в местното училище. Бел Бърнел получава най-високите резултати на изпитите.
Така започва нелекия път на бъдещия блестящ, но трудно признаван учен.
Професор Бърнел е едва третата професор жена по физика във Великобритания.
Понастоящем преподава като професор по астрофизика в Оксфордския университет и е канцлер (декан) на Университета в Дънди.
Бел Бърнел сега не е толкова огорчена, че е пренебрегната от Нобеловия комитет. За откритието си е получила много други престижни награди и почетни грамоти, нещо, което отбелязва, че може би не би станало, ако бе спечелила тази най-голяма награда за наука.
„Изключително лесно се справих с това, че не получих Нобеловата награда“, казва тя. „Защото ако получиш такава голяма награда, никой не ти дава нищо друго, защото смятат, че не могат да се сравняват. Докато ако не я получите, получавате почти всичко останало, което се дава. Така че през повечето години все имаше някаква награда „.
Д-р Бърнел заяви, че е била „напълно озадачена“ от първоначалното откриване на пулсара, с някои съмнения дали това е причинено от смущения от Земята,
Накрая успява да потвърди реалността на сигнала и да отвори нова вълнуваща област на астрономията. Сега знаем, че пулсарите са бързо въртящи се звезди с размерите на един град, които могат да се въртят стотици пъти в минута, изстрелвайки мощни струи радияция.
Историята на д-р Бърнел за недадената Нобелова награда е все още спорна и подчертава защо липсват жени нобелови лауреати. Жените остават силно недостатъчно представени дори и днес – никоя жена не е спечелила Нобелова награда от 2015 г. насам, а има общо 49 жени лауреати срещу общо 847 мъже.
Превод и редакция: TRENDY NEWS