Фигурата на В. И. Ленин в Съветския съюз беше поставена на култ. Междувременно в биографията на лидера на пролетариата има много бели петна, които са такива и до днес.
Произходът на Ленин
Самият Ленин твърди, че е от руско семейство с православни корени. Писателката Мариета Шагинян, в книгата си „Семейство Улянови“, обаче му приписва калмишки произход – от страната на баща му.
Според друга версия в семейство Улянови е имало германци и шведи. Неговият дядо Александър Дмитриевич Бланк, според източници, е женен за Анна Гросшоп, дъщеря на Йохан Гросшоп, който се преселва в Санкт Петербург от Северна Германия в края на 18-ти век, и швед на име Естед. Между другото, Гросшоп са свързани с известните писатели Хайнрих и Томас Ман .
Но най-популярна е еврейската версия за произхода на Ленин, базирана на моминското име на майка му – Бланк.
Още в постсъветско време се появяват архивни документи, че прадядото на Ленин по майчина линия е евреин, кръстен в православието. При раждането му се казва Израел Мойшевич. Синовете му Авел и Израел получават имената Дмитрий и Александър при кръщението. Последният става лекар и баща на Мария Блан.
Всъщност опонентите на „еврейската“ версия казват, че имало двама Александър Дмитриевич Бланк. Единият от тях наистина бил кръстен евреин, но другият принадлежал на православно търговско семейство.
Той също е бил лекар по професия и през 40-те години на 19 век успява да се издигне до ранг на съдебен съветник, което му дава право на наследствено благородство.
Незаконните деца на Ленин
Според официални данни Владимир Илич Ленин и съпругата му Надежда Константиновна Крупская никога не са имали деца. Има обаче хипотеза, че най-малкият син на революционерката Инеса Арманд от втория й съпруг Владимир Арманд – Андрей – всъщност е син на Ленин.
Защо Москва прибягва до „отровното“ оръжие?
Владимир дори знаел за това това. Твърди се, че най-малкият син на Андрей Арманд и съпругата му Хиена дори е кръстен Володя в чест на дядо си. Като дете момчето приличало досущ на Володя Улянов в гимназиалния му етап.
Всъщност Андрей Арманд не би могъл да бъде син на Ленин.
Той е роден през 1903 г., а Ленин и Инеса Арманд се срещнали едва през 1909 г. Потомците на Арманд напълно отричат родство с лидера.
През 1998 г. берлинчанинът Александър Щефен дава интервю на журналиста Арнолд Беспо. В него той твърди, че е син на Ленин и Инеса Арманд.
Според Щефен той е роден през 1913 г., когато Инеса Арманд вече е вдовица. На седем месеца той е даден в семейството на австрийски комунист. През пролетта на 1920 г. Александър е посетен от собствената си майка в Залцбург. Тя носела със себе си писмо, адресирано до Ленин, което написала през 1913 г. в Париж, и поискала от момчето да го запази за спомен.
През 1928 г. неизвестни хора отвеждат Александър в Америка.
Впоследствие Щефен стига до заключението, че тези непознати са изпратени от Сталин. Александър получава американско гражданство, постъпва доброволец в армията през 1943 г. и служи във военноморската база в Портланд до 1947 г.
През 1959 г. съпругата на Щефен умира и той се премества в ГДР, където доброволно получава гражданство и добър апартамент. По-късно Щефен е поканен на среща с генералния секретар на ЦК на Партията на социалистическото единство на Германия Валтер Улбрихт. От своя страна втория заявява, че знае за произхода на Александър. През 1967 г. той се среща в Берлин с Брежнев, който му връчва Ордена за приятелство на народите.
Но колко вярна е тази „немска“ версия?
Първо, няма данни за раждането на Инеса Арманд по това време. Второ, никой от обкръжението й не споменава бебето. А посещението на Брежнев в ГДР изобщо не е през 1967 г., а през 1971 г.!
Смъртта на Ленин
Ленин почива на 53 години след тежко боледуване.
Със сигурност се знае, че смъртта е настъпила в резултат на патологични промени в съдовете на мозъка. Лидерът преживява три инсулта.
Едва през 90-те години на миналия век се появяват други версии. Една от тях е, че истинската причина за смъртта на Ленин е домашният сифилис, от който той се разболява на 32-годишна възраст, докато е в парижко изгнание. Симптомите съответстват на клиничната картина на това заболяване. Вярно е, че има данни от проучване, проведено през далечната 1923 г. от изключителния немски невролог М. Ноне.
Той твърди, че не е открил никакви признаци на невросифилис у съветския лидер.
„В основата на заболяването стои втвърдяването на стените на съдовете (артериосклероза). Аутопсията потвърди, че това е основната причина за заболяването и смъртта. Основната – вътрешната сънна артерия при входа в черепа се оказа толкова втвърдена, че пинсетите удряха в нея като по кост. С такива съдове мозъкът не може да оцелее…“, казва в свой отчет тогавашният нарком по здравеопазването Николай Семашко.
В продължение на 10 месеца Ленин бил парализиран. Губел говор и самият той се опасявал, че губи разсъдък. Въпреки това хронистите пишат, че смъртта му дошла неочаквано за лекарите. А и те през последните години от живота му често сменят диагнозите. В самото начало на заболяването през есента на 1921 г. говорят за „преумора“ и предписват почивка. Но скоро става ясно, че тези почивки не дават резултат и впоследствие медицинското заключение е неврастения.
Появява се иверсията за хронично отравяне с олово от останали в тялото му куршуми – на 30 август 1918 г. на митинг в завода “Михелсон” есерката Фани Каплан го е ранила от упор.
Интересни факти за Русия, които може би не знаете
Има и твърдения, че Ленин е починал от наследсвена болест. Факт е, че бащата на лидера, Иля Николаевич Улянов, също умира от мозъчен кръвоизлив и то приблизително на същата възраст, на 54.
Най-скандалната хипотеза гласи, че Ленин е убит по заповед на Сталин – вероятно отровен.
Около всяка публична личност винаги има много слухове и митове. И разбира се, първият глава на съветската държава също не беше изключение. Вероятно неразгаданите мистерии ще вълнуват потомците още дълго време.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
