Скандинавският валутен съюз, наричан още Скандинавският паричен съюз, създаден от Дания и Швеция на 5 май 1873 г., като Норвегия се присъединява през 1875 г. Той създава общата валутна единица крона, базирана на златния стандарт. Това е един от малкото осезаеми резултати от скандинавското политическо движение от 19 век. Съюзът завършва с избухването на Първата световна война.
Марк Аврелий: Последният от Петимата добри императори на древен Рим
Преминаването на скандинавските страни към златния стандарт се случва след едно икономическо решение на нейната съседка. През 1873-та година, Германия решава да приеме златната немска марка. Това довело до големи промени в пазара на сребро, което повлияло и скандинавските валути. Те се базирали на сребърния райхсталер, определян ор Хамбургската банка.
Швеция вече имала традиции в използването на хартиена валута, затова прилагането на Златния стандарт било по-лесно от очакваното. След присъединяването си към съюза, Швеция променя името на валутата си на шведска крона. Съюзът между Швеция и Норвегия се разпуска през 1905 г., но това не засяга сътрудничеството им в паричния съюз.
Уорън Бъфет: Мъжът, който владее инвестициите още от дете
Скандинавският валутен съюз, вдъхновен от Латинския паричен съюз, създаден през 1865-та г. Друго негово наименование е Скандинавският паричен съюз.
Съюзът продължава до избухването на Първата световна война. След началото на Великата война Валутният съюз е разпуснат, но страните-членки продължават да използват кроната като своя валута. Този съюз от 19-ти век показва, че шведите не винаги са били против транснационалната валутна система.
