Дъблин, 1907-а година. През юли аристократът сър Артър Викарс навършва 45 години и по нищо не личи, че само след няколко седмици животът му ще се промени. Той е един от най-важните хора в Ирландия по онава време, защото отговаря за хералдиката и родословните дървета в кралския двор. И не само това. Той е офицер по оръжията.
Сайтът Atlas Obscura припомня неговата интересна история, свързана с най-големия неразкрит и до днес обир в цялата ирландска история.
„По-голямата част от земята, властта и богатството тогава бяха предоставени в ръцете на аристокрацията“, казва Уилям Дерхам – уредник в Дъблинския замък.
Викарс е бил типичен пример за това. Той е разполагал с просторен кабинет в Дъблинския замък, бил е много добре заплатен, уважаван и запален по историята.
Неговата работа включва и охраната на ценно съкровище, което ще стане известно като „бижутата на ирландската корона“. То представлява звезда с големи скъпоценни камъни – по-точно десетки нешлифовани бразилски диаманти, описани през същата година като „от най-чистия вид“. А това, освен богатство, означава качество и престиж.
Съкровището под формата на звезда е заобиколено от смарагди, разполага и с кръст от рубини. Освен „звездата“, има и втора част, която прилича на значка. Тя също има диаманти, изумруди и рубини, както и сребро. Стойността на съкровището в днешни пари се равнява на над £3 милиона.
Съхранението на съкровището
Ценното съкровище е поверено на официалния часовникар на кралица Виктория, който го съхранява в специален сейф в дома си, който се намира извън замъка. Ако кралят, кралицата или техни представители посетят Ирландия и трябва да носят част от бижутата от съкровището, то тогава те трябва да бъдат преместени в сейф, който се намира в замъка на Дъблин – древен комплекс, който тогава служи като седалище на правителството в Ирландия. Така и става.
Дъблинският замък е пълен с военни и с полицейски служители, тъй като в него се намира и централата на полицейските служби, а сейфът, в който се съхраняват скъпоценностите има само два ключа. Единият е на верижка около врата или в джоба на Артър през цялото време. Другият е скрит в дома му в Дъблин.
Замъкът и особено кулата Бедфорд, където се намира сейфът, където е съкровището, се смята за една от най-непревземаемите и добре защитени сгради на острова.
През 1907-а година The New York Times пише статия, в която казва, че „кулата Бедфорд е единствената сграда в замъка, в която дори най-предприемчивият крадец би разбрал, че е напълно безнадеждно да проникне незабелязано“.
Обирът
Лятото на 1907-а година е доста за ирландската аристокрация и правителство, които по това време често са част от едно цяло. През май месец в замъка е открито голямо световно изложение, което трябва да продължи до ноември. Едно от грандиозните събития включва японска чаена градина и цяло сомалийско село сред стотици други екзотични експонати. Събитието привлича около 2,5 милиона посетители.
Крал Едуард VII, кралица Александра и принцеса Виктория трябва да пристигнат в замъка на 10 юли, за да се появят на изложението и да изпълнят някои от совите кралски задължения. А те включват и носене на бижутата от съкровището.
Четири дни преди кралят да пристигне в Дъблин обаче, бижутата изчезват. И никога повече не са намерени. Разследването показва, че не е имало взлом. Сейфът е бил отключен нормално. В същото време обаче, отново според разследването, виновникът за деянието категорично не е бил главният герой на тази история – Артър Викарс. Той не е имал и никаква логична причина да направи нещо подобно.
Теорията
След случилото се, кралят е бесен и така и не идва на планираното посещение в замъка. Скоро Артър е уволнен и си тръгва огорчен, като дори отказва полагащата му се пенсия.
Появява се много теории, включително такава, че той е имал любовница, която по някакъв начин е успяла да се добере до единия от ключовете и да открадне скъпоценностите. Как обаче никой не я е видял е загадка. Освен това, нито тя, нито Викарс са забогатели, нито пък избягали безследно след случилото се, както биха направили хора, замесени в обир от такъв мащаб.
Артър Викарс настоява за невинността си до смъртта си. А кражбата остава неразкрита и до днес.
