Стоян Стоянов Михайловски, по-известен като Иларион Макариополски, е една от най-важните исторически фигури в българското освободително движение. Той е диховник, известен с това, че е водач на черковно-нациоланата борба. Елемент от българската революция, който се оказва от огромно значиение за просъществуването ѝ.
Неговият род не е от български произход. Прапрапрадядо му е търговец. Става интендант на османската империя, а по време на едно от пътуванията си се заселва в Балчик и след това в Горна Оряховица. Интересният род на духовника не свършва до тук. Той е брат на друга историческа фигура от българската история – книжовният и обществен деец Николай Михайловски.
Образование и духовна дейност
Той успява да получи добро образование. След като завършва гръцкото училище в Арбанаси, поема по пътия на монасите. Приема монашеството в Хилендарския манастир, а там се грижи за Неофит Бозвели. Образованието му продължава в школата на Теофилос Каирис, а след това и в Атинската гимназия. Едва на 32-годишна възраст, той започва да води църковно-националната борба в Цариград. По-късно бива заточен в Света гора, но с подкрепата на Андрей Муравьов бива освободен
След като Иларион Макариополски се завръщва в Цариград, той започва още по-активна дейност за борба за създаването на българска църква. През 1858-ма, той е ръкоположен за макариополски епископ. Този ранг му дава правото да представя сънародниците си пред Цариградската патриаршия и Високата порта. След като Българската екзархия най-после е учредена през 1870-та, става член на Временния смесен екзархийски съвет. 5 гпдони по-късно приключва земния си път и е погребан в двора на „Св. Стефан“, малка българска църква, намираща се в днешен Истанбул.
