Шунга е вид средновековен Playboy в японски стил. Порнографските снимки, които са гледали и самураите, и съпругите им, са били много по-откровени отколкото виждаме и днес в „списанията за възрастни“. Твърди се, че художниците от този вид изкуство са подхождали към сексуалния въпрос с много въображение.
Шунга е японско еротично изкуство. Само преди няколко години е било трудно да за азиатския народ да си представи, че „изобретението“ им не само ще достигне до западната култура, но и ще спечели известна популярност.
Буквално думата „шунга“ означава „картина на пролетта“. „Пролет“ на японски е често срещан евфемизъм за секс.
Раждането на откровеността
Всичко започва около 14-ти век. Художниците на шунга не са били вдъхновени от нищо повече от китайски медицински списания, където са били изобразени голи хора. Изкуството достига своя връх още през 17 век, през периода Едо.
Какво представлява сапиосексуалността и защо стана толкова модерно да си такъв
Властите често не одобрявали подобна разпуснатост в рисуването и многократно правели опити за забраната на изображенията. По време на реформите от 1772 г. шунга не само е забранена, но като цяло всички нови книги са подложени на строга цензура.
Рисуването на подобни картини става незаконно, но не изчезва напълно.
Европейците не разбирали такова изкуство. Франсис Хол, американски издател, който се премества в Япония през 19-ти век, бил шокиран, когато му показали примери за шунга. И дори през 1975 г. Питър Уеб, изследовател на шунга, отбелязва, че подобни изображения „не могат да бъдат показвани на обществеността“.
Кои са били почитателите на тези творби?
Интересното било, че сред феновете на това майсторство имало и мъже, и жени от всички класове. С времето се появили и много суеверия покрай интересните платна.
Например, самураите вземали илюстрациите със себе си, вярвайки, че ще ги предпази от смърт. Търговците държали шунга в складовете си, вярвайки, че изображенията на мъже и жени, които правят секс, ще предпазят склада от пожар.
Имало обаче и обратното вярване. Факт било, че всеки, който носел в себе си такъв портрет имал ограничен достъп до противоположния пол.
Самураите живеели в компанията си в продължение на месеци, а търговците пътувли много, за да купуват стоки от други страни. По този начин е възможно притежанието на шунга да е било чувствено, а не суеверно.
Някои го използвали за наръчник за бъдещи креватни завоевания.
Шунга също служи като един вид „инструкция“ за синовете и дъщерите на богати семейства, които трябвало скоро да се оженят. Тази версия обаче предизвиква противоречиви мнения – често любовниците, изобразени на шунга, са правили секс в такива пози, че наличието на кости в тях предизвиква сериозни съмнения. Да не говорим за факта, че е малко вероятно млада булка да се зарадва да знае как точно да прави секс с октопод.
Освен това в Япония имало и обичайните „наръчници“, където са дадени по-точни указания както по отношение на сексуалния акт, така и по отношение на интимната хигиена.
Шунга герои
Въпреки че по-голямата част от шунгата изобразява сексуални отношения между обикновени хора (граждани, фермери и търговци), понякога на картините се появяват холандци или португалци.
Образът на куртизанки може да се счита за отделна посока на шунга.
Например художникът Утамаро е известен с това, че рисува именно красивите куртизанки Токугава. В онези дни сред населението куртизаните се смятат за почти знаменитости – като холивудски звезди.
Те излъчват еротика и недостъпност – в края на краищата само много богати хора можели да си позволят да плащат за услугите им. Ето защо за много мъже такъв тип жени са се превръщали във вид фетиш. Много по-късно произведенията, изобразяващи куртизанки, са остро критикувани.
Художниците са обвинявани, че идеализират живота на проститутките в „сферата на удоволствията“. Въпреки това Утамаро се опитва да изобрази не само чувствения живот, но и вътрешния свят на леките жени: много от героите му, например, мечтаят да се оженят и да избягат от работата си.
Друг често срещан герой на шунга са актьорите на кабуки (класическа японска танцова драма), които често работят на непълно работно време като жигола, а допълнителен елемент на еротика идва от младостта им. Често те са изобразявани в компанията на смели самураи.
Миягава Ишо, японски художник от 17-ти век, често изобразява точно тези актьори и борци по сумо.
Сред изображенията има много странни рисунки. За една от най-необичайните и известни гравюри може да се счита „Сънят на жената на рибаря“ от поредицата „Копнеж за любов / млади борови фиданки“, създадена от известния художник Кацушика Хокусай (Katsushika Hokusai, 1760-1849) .
На изображението огромен октопод прави кунилингус на жена (която, както се оказва, изобщо не е съпругата на рибаря), а втори, по-малък октопод я целува по устните. Това е илюстрация към историята на Рико Едо.
Според легендата, за да спаси живота на императора, принцеса Таматори трябвало да намери Перлата на морския дракон. Това било забелязано от пазачите дракони и октоподи. Общо взето, от дума на дума, се получила такава сцена между октоподите и жената водолаз. По лицето на жената може да се види, че тя не изпитва болка, а напротив, изкарва си доста приятно.
Шунг символика
Често шунга се придружава от писмени обяснителни текстове и диалози. Но има и други, не толкова ясни символи в изображенията. Например, цветовете на слива означават девственост, а разгънатата тъкан означава предстояща еякулация.
Любопитно е, че хората в по-голямата част от „акта“ са изобразени облечени. Това е така, защото голотата сред японците не се счита за особено привлекателна. Те често се виждат голи един друг в обществените бани. Освен това облеклото помага на читателите да разграничат куртизанките от чужденките. Принтът върху дрехите също често носи символика, а също така привлича вниманието към голите части на тялото – обикновено гениталиите.
Превод и редакция: TRENDY NEWS