През 1613 г., след продължително и опустошително смутно време, първият цар от семейство Романови, шестнадесетгодишният наследствен болярин Михаил Федорович, се възкача на трона на Москва.
След 300 години в Екатеринбург, в мазето на Ипатиевата къща, се състои екзекуцията на кралското семейство и тяхното обкръжение. Три века история на едно от най-влиятелните императорски семейства е изпълнена не само с победоносни войни и брилянтно планирани династични бракове, но и с фатални събития, които озадачават историците по света и до днес.
Бащи и синове
В продължение на три века на Романови им се налага да се борят за господство на политическата арена не само със западни врагове, хитри близки сътрудници и заговорници, но и помежду си. Дворцовите преврати се случват от време на време. Брат срещу брат, баща срещу син и жена срещу мъж. Такова кърваво събитие белязва и присъединяването на Александър I, който дава мълчаливо съгласие за убийството на собствения си баща.
Когато Павел I става император, между него и благородния елит веднага възниква конфликт.
Ексцентричен характер, неспособност за вземане на информирани решения и нечувана дързост правят Павел не особено добър кандидат за ролята на владетел на голяма империя. Неговият син Александър, любимият внук на Екатерина II, започна да се възприема от близките не само като бъдещ престолонаследник, но и като необходима замяна на баща си.
Загадъчната история на руския мистик Распутин, който предсказа COVID
Превратът не може да се осъществи без съгласието на бъдещия наследник. Самият Александър е наясно, че ще се справи с ролята на монарх по-добре от баща си, но не иска да поеме греха на отцеубийството. Бъдещият император до последно се надявал, че Павел може да бъде убеден да подпише абдикацията. Научавайки, че заговорниците са убили императора, Александър I припада. До края на живота си той се смята за убиец на собствения си баща.
Пророчества
Много мистични истории са свързани с царуването на Романови. Предсказания за дворцови преврати, династични кризи, войни, глад и смърт. Такава легенда е обвита и в пътуването на Александър II до Франция. Разхождайки се из парка на пролетен Париж, императорът забелязва отдалеч една циганка, която върви към него (по-късно се оказва, че това е Тамар, известна в столицата гадателка).
Тя спира пред руския император, поглежда го в очите и го хваща за ръката. След като внимателно разглежда линиите на дланта му, тя изрича фатална за Александър II фраза:
„Виждам седем смъртни случая в твоята съдба. Шест пъти животът ти ще бъде на канрар, но няма да свърши. Седмият път смъртта ще те настигне.“
Императорът веднага си спомня опита за убийството на Дмитрий Каракозов, който се случва през 1866 г. пред портите на Лятната градина.
Няколко дни по-късно, по заповед на Александър II, гадателката е отведена в двореца.
Тамар подрежда гадателските си карти и прочитайки ги тя отново говори за шест опита за убийство. След това циганката го съветва: „Пазете се от белия камбрик – ще ви погуби.“ (Камбрик – лек, плътно тъкан, обикновен памучен плат, произведен за първи път в Камбре, Франция)
През следващите години животът на Александър II е изпълнен с постоянен страх от неминуема смърт. Пет неуспешни опита за убийство не само подкопават психическото здраве на императора, но и променят отношението му към обществената политика. След либералния курс на реформи настъпва период на стагнация.
На 1 март 1881 г. членове на терористичната група „Земя и свобода“ правят последните две покушения срещу императора. София Перовская, един от членовете на организацията „Народна воля“, дава знак за началото на опита за убийство с бял камбричен шал. Половин час след покушението императорът почива в Зимния дворец.
Заболявания
Въпреки достъпа до най-добрите постижения на европейската медицина, голям брой придворни лекари и възможността да прекарват студени зими в летни резиденции на брега на Черно море, Романови не се славят с добро здраве и продължителността на живота им едва достига 60 години. Петър I например е страдал от тежки мигрени (съпругата му Екатерина I е трябвало да люлее императора на гърдите си като бебе с часове, за да може да заспи), нервни тикове и неконтролируеми изблици на гняв.
Сред често срещаните кралски болести е и туберкулозата. Въпреки предразсъдъците, които се развивали около тази болест, преди революцията от нея са страдали не само бедните селяни, но и властта. По различно време Николай I, Екатерина I и други кралски особи умират от нея.
В семейство Романови туберкулозата има характер на генетично заболяване. Друга кралска болест е подаграта. Подаграта е метаболитно нарушение, при което урати (соли на пикочната киселина) се отлагат в различни тъкани, образувайки възли – тофи. Петър I страда от подагра, а Анна Йоановна също умира от усложнения в резултат на продължаващото заболяване.
„Празник по време на чума“
Тържествата по повод коронацията на последния руски император Николай II завършват с истинска трагедия. В блъсканицата зад подаръците от краля загиват 1389 души, а над хиляда са ранени.
Датата на тържествената коронация е определена шест месеца след смъртта на Александър III. Мащабни тържества са планирани за 18 (30) май с танци, състезания, забавления, както и безплатно раздаване на подаръци от императора. Като място за раздаване на подаръци е избрано Khodynskoye Pole (сега на това място се намира търговският център Aviapark).
Има изградени магазини, сергии и шатри с безплатна водка и бира.
До зори, според историците, на терена се събрали над половин милион души. Поради суматохата, лошата координация на тълпата, неуместно избраното място, започва най-голямата катастрофа в историята (в сравнение с подобни събития). Известният руски писател и журналист от вестник „Русские ведомости“ Владимир Гиляровски пише, че хората продължавали да стоят в тълпата дори след смъртта си. След като научава за трагедията, Николай II все пак решава да не отменя празничните събития. Вечерта на същия ден императорът танцува на бал с френския посланик.
Семейна стрелба
В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. в мазето на къщата на инженер Ипатиев е разстреляно царското семейство и антуража им. Тази нощ са убити общо единадесет души: самият император Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна, пет деца, камериер, прислужница и семеен лекар.
Екзекуцията е ръководена от коменданта на Дома със специално предназначение Яков Юровской. След командата „Стреляй!“ Николай II е убит веднага, за разлика от съпругата и дъщерите му, от които буквално куршумите се връщат обратно тъй като семейните бижута са пришити в корсажите на роклите им.
След кратка хаотична стрелба е дадена заповед да се довършат живите с щикове, които също не успяват да пробият веднага корсажите на женските рокли. Тази нощ дори кралските любимци не са пощадени. Два от трите домашни любимци са убити заедно със собствениците си.
След клането виновниците за трагедията решават да изхвърлят телата на членовете на императорското семейство в мина, затрупвайки ги с клони и надявайки се никой да не разбере за този нечовешки акт. Въпреки това не е възможно да се крие екзекуцията на кралското семейство дълго време. Ден по-късно се разпространяват и слуховете за клането на кралската двойка. Все още не е известно кой е дал тази заповед и кой може да се нарече човекът, който унищожи кралското семейство с един подпис.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
