Историите за концентационните лагери, в които стотици са изгубли живота си, са често тежки и трудно приемливи, че дори е невъзможно да не настръхнем, когато ги слушаме. Някои лагери все още пазят спомена за „обитателите“ си. Една от тях е Герда Вайсман Клайн, по чудо жива и до днес.
Герда има лошата участ да се роди на 8 май 1924 г. в Полша. Градът, в който е родена, Биелско, е известен със своята текстилна индустрия. Младата жена получава образованието си в първо в държавно училище, а след това в католическо училище за момичета. Тя е едно от двете деца, родени в еврейско семейство от средната класа. Баща й, Джулиус Вайсман, е бил бизнес директор, а майка й Хелен – бил домакиня.
На 3 септември 1939 г. германски войски нахлуват в дома на петнайсетгодишната Герда. Малко след началото на инвазията семейството получава телеграма от чичото на Герда, в която се казва, че германците бързо напредват и семейството трябва незабавно да напусне Полша. Бащата на Герда обаче току-що е претърпял инфаркт и лекарите съветват той да не бъде местен или излаган на ненужен стрес.
След инвазията Герда Вайсман Клайн и роднините й гледат невярващо как хората, етнически германци, живеещи в Полша, които те смятат дотогава за приятели, започват да „плават“ под нацисткия флаг и да използват хитлеристкия поздрав. В средата на октомври по-големият брат на Герда – Артур, получава писмо от германците. Като мъж между 16 и 50 години, той (на 19) трябва да се запише в армията. На 18 октомври 1939 г. Артур се съобразява с призоваването и никога повече не вижда семейството си.
Историк разказва изключителната история на Мария Щромбергер – медсестрата ангел в ада на Аушвиц
Герда и родителите й са принудени да живеят в мазето на дома си, а по-късно и в еврейка гето.
През 1942 г. Герда е отделена от баща си, който е изпратен в „лагер на смъртта“, където в крайна сметка загива през април. През юни времето й в гетото приключва.
И двете са напът да отидат в концентрационен лагер.
Докато Герда и майка й се качват на отделни камиони, момичето скача от своя и се моли да не бъде отделена от майка си. Моше Мерин, ръководител на Съвета на еврейската общност, я хвърля обратно към отреденото за нея място, казвайки:
„Вие сте твърде млада, за да умрете“.
Той спасява живота й, но все пак „осъжда“ майка й на смърт. Герда е изпратена в Дулаг (Durchgangslager).
По заглавието може да разберете, че момичето е било обитател на повече от един лагер. Освен в Дулаг, тя живее в Болкенхайн, подлагер на Грос-Росен, който изработва станове (юли 1942-август 1943). След това Герда ее преместена в Мардзорф, където основното занимание е тежък физически труд (август 1943-?).
Оттам бързо я преместват в Ландешут. Там тя отново работи на станове. Германците губят войната войната, а Ландешут е затворен (? – май 1944 г.). Последният лагер, в който се оказа Герда, е Грюнберг, който е много по-различен от предишните лагери.
Болкенхайн и Ландешут са по-добри от другите лагери и момичетата са третирани (донякъде) справедливо. В Мардзорф, споделя след време Герда, е било много зле. Тя почти умира от изтощение поради преумора, но нейната приятелка от детството Илзе й помага да си стъпи отново на краката..
Смъртоносен поход
Вайсман е сред 4000 жени, които поемат „марша на смъртта“, дълъг 560 км, за да се избегнат настъплението на съюзническите сили. По време на марша на смъртта приятелката й Илзе също е с нея. Двете заспиват прегърнати, а когато Герда се събужда, с прискърбие установява, че нейната приятелка е починала в съня си.
Принудителното пътуване преминава Дрезден, Кемниц, Цвикау, Райхенбах, Плауен, Германия и Валерн, и тя е една от по-малко от 120 жени, които са оцелели под въздействието на зимните стихии, глад и произволна екзекуция.
Герда приписва оцеляването си на факта, че баща й е казал да носи обувките си за ски, когато дойде време да напусне дома. По време на тримесечния поход в снега ботушите й се оказват безценни. Приятелките й Илзе Клайнцалер, Лиелска Степ и Сузе Кунц са погребани в гробище във Валерн, Чехия, заедно с още 92 души, загинали по пътя.
Освобождението
През май 1945 г. Герда е пусната на свобода от американци в Чехословакия. Сред тях е и лейтенант Кърт Клайн, който е роден в Германия и емигрира в Съединени щати, за да избяга от нацизма като тийнейджър през 1937г.
И двамата му родители са били убити в Аушвиц-Биркенау. Когато Герда и Кърт се срещнат за първи път, Вайсман е вече побеляла, тежи 68 килограма. Момичето се срамува, защото е цялото в дрипи и не се е къпало от 3 години. Това обаче не пречи на Кърт да се влюби в нея и двамата се сгодяват през септември същата година. Сватбата е през 1946 г.
Герда и Кърт Клайн се женят в Париж, Франция. После заживяват Кенмор, Ню Йорк и имат три деца и осем внуци. Тя се включва в няколко местни и национални благотворителни организации и скоро започва да говори за преживяванията си по време на войната.
Историята за срещата и съвместния живот на Герда и Кърт е представена в множество телевизионни предавания, включително при Опра. Книга с техните писма, Часовете след, е трогателна колекция от кореспонденция между Герда и Кърт Клайн след войната.
През 2013 г. тя публикува Уиндзорската каперса (2013), детска история. Книгата разказва за две американски момичета, които имат нощно приключение в замъкът Уиндзор, Англия. Той се отличава със странни сънища, осуетен грабеж, както и различни исторически герои, включително Крал Хенри VIII. Герда я описва като единствената от книгите си, която „не е вкоренена в болка“.
