В края на 19-ти век и началото на 20-ти век бързата индустриализация създава множество нископлатени работни места в различните фабрики. Освен нископлатени, тези работни места били и доста опасни – работниците боравели с вредни химикали, a на някои пък дори било забранено да напускат фабриката. Професионалните заболявания, съпътстващи този тип работа, тогава били нещо съвсем нормално. Ако искаш децата ти да ядат – отиваш на работа. И толкова.
Тогава обаче се появила д-р Алис Хамилтън с един простичък въпрос – как да намалим тези рискове и да направим всичко по-безопасно за хората?
Алис Хамилтън е родена през 1869г., когато в медицината има доста малко жени. Въпреки това, още като тийнейджърка вярва твърдо, че това е нейното поприще. Бута се в доста допълнителни часове по анатомия, убеждава баща си да я пусне и успешно се записва в медицинския университет в Мичигън. И става доктор.
След като изкарва стажа си, решава, че предпочита да се занимава с проучвания и заминава за Германия, където учи бактериология. За да посещава лекциите там, й се налага да е на практика невидима и да се промъква тайно из задните редове на аудиториите. Когато се завръща в САЩ, живее и работи в т.нар. Хъл-Хаус в Чикаго – „социално учреждение“ за подпомане на имигранти. Там й се налага да лекува много от жителите заради трудови злополуки. На престоя си в Хъл-Хаус отдава работата си в сферата на трудовата медицина след това.
И така започва да оползотворява медицинския и научния си опит, за да направи работните места по-безопасни. И започва със своето. През 1905-та година публикува труд върху разпространението на скарлатината в болнична среда и някои от откритията й са релевантни и днес. Кара група пациенти със скарлатина да кашлят, да плачат и да дишат срещу купчина петриеви панички и после ги инкубира, за да докаже в тях Streptococcus pyogenes – бактерията, която причинява скарлатина. И той определено се оказва там. И открива, че най-добрият начин да го спрем, е просто да сложим ръка на устата си, защото стрептококът се разпространява със слюнката. Препоръчва на хирурзите винаги да носят маски, докато оперират, защото можеш да имаш скарлатина и без симптоми. Това е повратен момент в безопасността на здравните работници, но важи и за всяка друга болест, която се разпространява по въздушно-капков път
Маските на Хамилтън бързо стават тренди – при епидемията от испански грип през 1918 са ключов начин за предпазване, а през 2020г., което е в момента – при епидемията от Ковид-19.
Макар в началото да се занимава с дихателни болести, Алис се прочува заради работата си с индустриални токсини. Наемат я да изследва оловото – първо от щата Илинойс, а после и от Министерството на труда. Оловото е евтино и с него се работи лесно. Затова се използвало за какво ли не – тръби, фолио, бои. Хората вече знаели за токсичността му, но не знаели на какво се дължи. Днес ни е известно, че оловото е отровно, защото тялото по погрешка го приема за калций и го внася в костите, зъбите и възбудимите тъкани – мускулната и нервната. Така то се натрупва в костите, зъбите и мозъка. По този начин бързо уврежда нервните клетки, а костите го освобождават доста след първоначалната експозиция. Когато Алис започва проучванията си, много хора вече страдат от симптоми на оловно натравяне и появата на тези симптоми често не съотвества на това кога точно са се натровили. Това силно затруднява откриването на източниците и невинно заподозрени често са лошата хигиена и алкохолът. Но д-р Хамилтън ги оневинява. Поне в това отношение. Ето какво се случва.
За да събере информация, тя се превръща в нещо като репортер. Шмугва се в различни фабрики без позволението на собствениците, защото те често лъжели за количествата употребено олово. Кани и работници на по бира, за да говори с тях свободно и да ги примамва да й носят материали за изследване. Открива над 70 индустриални процеса, които водят до тежки увреждания и отравяния на работниците! Това води до сериозни промени в оловната индустрия и дори до цялостното му елиминиране от фолиото и от боитe.
Работата й я прави експерт в трудовата медицина и когато от Харвърд започват програма по индустриална хигиена, я наемат за помощник-професор. Така и не получава високо признание – сещате се защо, но успява да си уреди половин-годишни отпуски, за да продължи да работи на терен. Нейни са и заслугите хигиенни организации като OSHA и NIOSH да продължат да изследват здравните рискове на работното място.
И така, благодарение на Алис Хамилтън и нейния чуден научен ум, светът е много по приятно място… или поне работно място.
