Когато се обсъждат Япония и Втората Световна война основно се говори за „Пърл Харбър“ и атомните бомбардировки над Хирошима и
Нагазаки. Решили сме да ви разкажем необикновената история на малката Садако Сасаки.
След като войната приключила и „мрачните“ моменти се разсеяли, възникнала нова визия за бъдещето сред уплашеното японско общество. Надежда за един по-добър живот без войни и бомбардировки. Такъв, какъвто на идните поколения няма да се наложи да преживеят. Затова е възможно да се говори за спомените от войната в различни аспекти.
Садако Сасаки е един от емблематичните японски символи на мира.
Била едва на 2 години, когато пуснали атомна бомба над родния й Хирошима. Малкото момиче се намирало на по-малко от 2 километра от центъра на експлозията. Силата на взрива успяла буквално да я изхвърли от къщата й, оставяйки я леко ранена за разлика от повечето от хората около нея, изгубили живота си. Тя и майка й били изложени на „черен дъжд“. Феномен, наблюдаван след избухването на атомна бомба, при който радиоактивен дим и дъжд се сливат. Въпреки това двете се разминали без сериозни физически наранявания, бягайки по улиците на града в опит да намерят спасение.
Садако Сасаки растяла като нормално и щастливо дете, също така била важен член в отбора по бягане.
Един ден след важно състезание, в което помогнала на отбора си да спечели, тя се почувствала изключително отпаднала и замаяна, открила подувания на врата и зад ушите си. Когато родителите на блестящата спортистка я завели на преглед, лекарите с мъка им съобищили, че съкровището е болно от левкемия наред с много други деца в резултат на бомбардировката.
По онова време левкемията била наричана „болестта на атомната бомба”. Почти всеки, който се разболявал от тази болест, умирал. Съвсем естествено, Садако била много уплашена. Тя искала да се върне в училище, но лекарите не й позволявали, затова, плачейки постоянно, на нея се наложило да остане в болницата.
Почина най-възрастният оцелял от Хирошима
Скоро след злощастната вест, нейната най-добра приятелка – Чизуко, отишла да я поздрави. Тя занесла със себе си оригами, за да може Садако да се забавлява докато е там, след което разказала на приятелката си една стара японска легенда.
В нея ставало въпрос за птицата жерав, която живее 1000 години. Според поверието, ако болен човек направи 1000 оригами жерав, той скоро ще оздравее. След като чула легендата, Садако решила да го направи с надеждата, че отново ще се изправи на крака.
Семейството на малкото момиче много се притеснявало за нейното здраве и често я посещавали в болницата, за да си говорят с нея и да й помагат да сгъва своите хартиени жерави.
След като направила 500, тя се почувствала по-добре и лекарите казали, че може да се прибере вкъщи за известно време.
Само след седмица домашното лечение тя отново започнала да чувства слабост и замайване и се наложило да се върне в отново в болничното заведение.
Садако продължила да прави хартиени жерави въпреки че изпитвала неимоверна болка. Дори в тези периоди тя се опитвала да бъде радостна и да не губи надежда.
Не след дълго обаче заспала вечния си сън, а родителите й стояли плътно до леглото й. До този момент тя имала 644 хартиени жерава.
Мъката на близките й и на нейните 39 съученици била ужасно голяма. В нейна памет останалите деца основали клуб на хартиените жерави в нейна. Вестта за това се разпространила бързо. Скоро след това ученици от 3100 училища в 9 различни държави дарявали пари за каузата.
Три години след смъртта на Садако били събрани достатъчно средства за паметник в нейна чест. Сега той е известен като Паметникът на детския мир и се намира в центъра на Парка на мира в Хирошима, много близо до мястото, където била хвърлена атомната бомба.
Благодарение на Садако хартиеният жерав се превърнал в символ на мира. Преди да почине написала хайко, което гласи:
„Ще напиша мир върху крилете ти и ти ще полетиш около света, за да не е нужно децата да умират по този начин“.
