Арахнофобията, или страхът от паяк, е един от най-разпространените фобии по света.
Думата е с гръцки произход и е съставена от следните думи:
- arachno – означава „паяк”
- phobia – означава „страх”
Няма как да не признаем, че малките безгръбначни наистина изглеждат леко страховито с наличието си на осем крака, челюсти със зъби, отделящи отрова.

Има и доста хора, които обожават паяци и ги отглеждат като домашни любимци. Противно на очакванията, те са много чисти и кротки животинки. За жалост, повечето от 38 000 вида осмокраки имат кратък живот за разлика от тарантулите. Последните понякога живеят до 30 годишна възраст.
Тези животники, от които почти всички странят, имат по-малки от тях врагове и неочаквани сътрудници. Към враговете им спадат минитюрните мравки, които често си похапват от яйцата на паякообразните. Тук идва и ред на един от най-големите приятели на паяка – жабата.
По-горе споменахме, че останалите насекоми често се намърдват в „гнездата“ на тарантулите, тъй като са привлечени от миризмат, която остава за следващото хранене на тарантулата.
Като охрана на дупката си, паякът поставя жаба. Тя поглъща мравки и други малки насекоми, като по този начин защитава яйцата на тарантулата. Жабата също получава личен охранител, който я пази от змии, гущери и големи земноводни. Но тарантулата си остава тарантула и понякога, забравяйки, може да изяде другаря си.
Опасният бръмбар-бомбардировач (СНИМКИ)
В този случай жабата има токсична слуз, която обезсърчава апетита на хищния приятел. Проучване, в което са наблюдавани жаби и паяци с помощта на инфрачервени камери, доказва, че двата вида влизат в своеобразна симбиоза. Колумбийската горска черна тарантула, която достига до седем сантиметра дължина, се сприятелява с малка жаба. И това е доста странен феномен, тъй като тарантулите са лакоми и обикновено ядат всичко, което им попадне.