Има толкова непознати животни, които сякаш разкриват един друг свят, за чието съществуване не сме подозирали. Ще ви разкажем за етруската земеровка, която е най-древния бозайник.
Става въпрос за миниатюрно животинче, което много наподобява мишка. Бозайникът е с наистина впечатляващи размери. Дължината на тялото и главата на етруската земеровка е между 36 и 52 мм., дължината на опашката — между 21 и 30 мм., масата — между 1,25 и 2,34 г. Три такива зверчета свободно могат да се поставят в кибритена кутийка. По-малки от тези бозайници не са открити никъде другаде по нашата планета.
За жалост, не е от най-срещаните животни и може да се види само в полупустинни местности в Северна Африка, Южна Европа, Близкия Изток, Южна и Югоизточна Азия, Мадагаскар. По наши земи също се е срещал и за първи път видът е установен през 1985 година, като е разпространен главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско. Смята се за рядък за страната и е защитен.
Откриването на етруската земеровка е дало възможност да се разкрият някои удивителни неща от живота на този бозайник.
Интересно е, че за може да съществува, това малко бозайниче трябва непрестанно да се храни. В менюто й влизат паяци, бръмбари, скакалци и дъждовни червеи. Понякога похапва и малки гущери.
Историята на Джонатан – най-старото сухоземно животно
Като казахме, че постоянно яде, трябва да споменем и факта, че животното изяжда два пъти повече храна, отколкото сам тежи. Поради непрестанния си глад, земеровката няма време да спи.
Активна е през цялото денонощие, главно през нощта. Изгражда си подземно убежище, съставено от множество преплетени тунели. За да намери, да улови и да изяде необходимата храна, животното е почти в непрекъснато движение.
Ако обаче не намери храна, земеровката ляга, свива се на кълбо и заспива дълбок сън. След около два часа тръгва отново на лов и ако пак не намери нищо, печалният му край е неизбежен. Продължителността на живота е около 15 месеца. Женските раждат по 4 пъти между април-май и септември-октомври, като кърмят малките около 20 дни.
Огромното количество храна, която тя поема ден и нощ, изисква голяма жизнеспособност. По тази причина нейното сърце пулсира хиляда и триста пъти в минута! Това е двадесет пъти по-бързо от човешкото сърце и петдесет пъти по-бързо от сърцето на слона. Наистина забележително!
