Исак Нютон, един от най-известните математици, физици, астрономи, филосови и алхимици, е прочут не само с постиженията си в сферите, в които се развива, но и с трагедиите в живота си. За някои хора със сигурност „злините“, които са го застигнали, са незначителни, но едва ли е било така и за него.
Ако не сте запознати, Нютон често се оповавал на религията. С нейна помощ, по негови твърдения, той успял да предрече края на света.
Според Исак Нютон краят на света ще настъпи през 2060 г. – точно 1260 години след основаването на Свещената Римска империя. От бележките на Нютон, датиращи от 1704 г., става ясно, че той е стигнал до апокалиптичното заключение, анализирайки Книгата на пророк Данаил. Над 300 години по-късно обаче остава загадка как точно ученият си е направил този извод.
Смятан е за най-великият и влиятелен учен, живял някога.
Почти няма дял от науката, върху който този изключителен ум да не е работил, както вече казахме.
Едно от най-изумителните му постижения е законът за земното привличане. Опитвал е дори да открие елексир за безсмъртие, но за жалост – опитите му са неуспешни.
Дали е предполагал, че ще бъде ключова фигура в научната революция, не можем да установим, както и дали е разбирал всеобхватността на труда си Principia Mathematica Philosophiae Naturalis. Той придвижва напред всички клонове на математиката и слага основите на математическия анализ. Механиката днес не би съществувала, или не би била това, което е, ако го нямаше Нютон.
Този му труд формулира едни от най-важните закони на съществуването. Този за движението и всемирното привличане, които са доминиращи в следващите 3 века. Чрез извличането на законите за движение на планетите научният свят започва да отчита траекторията на кометите; приливите и отливите; равноденствията и други природни явления.
Нютон създава и първия отразяващ телескоп и развива теорията за цветовите палитри на базата на своите наблюдения върху разлагането на естествената светлина през стъклена призма. Той изучава и скоростта на звука. Стига до формулата на закона за охлаждането и въвежда понятието нютонов флуид. В математиката на него дължим метода за сближаване на корените на дадена функция.
Смъртта на Нютон
Както вече казахме, не сме сигурни дали всеки би нарекъл следващите редове „трагедии“ в живота. Първото нещо, което ще споменем е, че ученият, който никога не се жени, е умрял девствен.
Великият английски учен Исак Нютон признава в края на живота си, че тялото му никога не е било докосвано от женска ръка. Като изключим, разбира се, детството. Плътските удоволствия му били чужди: сърцето и душата му са за наука, на която той посвещава целия си съзнателен живот. Той никога не е радвал нежния пол с вниманието си. И, разбира се, той не оставя потомство, което да се гордее с великия си баща.
След смъртта му се установява, че в тялото му има значителни количества живак. Това вероятно се дължи на неговите занимания с алхимия и може би обяснява ексцентричностите в края на живота му.
