Клинт Маларчук (роден на 1 май 1961 г., Гранд Прерия, Канада) – канадски хокеист от украински произход, вратар и треньор по хокей. На 22 март 1989 г., според статистиката, той получава нараняване, несъвместимо с живота – разрез на шийната вена, но успява да оцелее.
Докато играел за Бъфало Сабърс, Маларчук преживя може би най-лошия момент в историята на Националната хокейна лига (НХЛ) – гърлото му било прерязано с кънкa. И това събитие определило живота му през следващите 20 години.
„Всъщност бях горд от себе си. Не се предадох и не затворих очи. Такъв разрез… И въпреки всичко не започнах да се паникьосвам. Направих всичко възможно, за да оцелея “, написа Клин.
„Първото нещо, което си помислих в този момент, беше:„ Не искам да умра на леда, пред всички тези хора. “ Второ: „Не искам майка ми да вижда смъртта ми по телевизията“, пише Клинт Маларчук, който има 15-сантиметров белег на врата си.
На 22 март 1989 г. „Бъфало Сабърс“ е домакин на „Сейнт Луис Блус“. Защитникът на Бивол Уве Круп, един от най-известните германски легионери в НХЛ се сби с Блусман Стив Татъл, който забива кънката си в гърлото на Маларчук точно под маската на вратаря. От гърлото на Маларчук бликва кръв върху леда и вратарят пада.
На този ден вратарят на Бъфало Маларчук започва мача срещу Сейнт Луис Блус. Резултатът е 1:0 в полза на отбора му, а на вратаря му е скучно през повечето време. Клинт наблюдава играта, в един момент тя се премества в ъгъла на корта точно пред вратата му. Маларчук обръща глава и вижда, че неговият съотборник Уве Круп и Блусман Стив Татъл се сбиват и втурват към него. Тримата влетяват във вратата.
Татъл, падайки, случайно размахва крак и острието на кънката минава през гърлото на Маларчук. Има твърде много кръв, но вратарят остава в съзнание. „Добре, Клинт. Това е краят. Предстои ти смърт. Точно тук в Бъфало“, мисли на Маларчук, гледайки кръвта, бликаща от врата му.
Играчите и съдиите на терена не разбират веднага защо Маларчук изведнъж пада на колене, стиснал гърлото си. Кръвта, буквално блика върху леда. Зрелището било толкова ужасно, че единадесет души от първия ред припаднали, двама получили инфаркт, а трима хокеисти повърнали на леда.
Треньорът реагирал светкавично. Той бързо скочил от трибуните, сложил ръка на врата на Маларчук, като притискал вената и спрял кървенето. За по-малко от 40 секунди той помага на хокеиста да стане и да напусне леда. В съблекалнята Пицутели превръзва Клинт и изчаква лекарите да дойдат.
През цялото това време Маларчук остава в съзнание. Както по-късно твърди, в главата му имало само две мисли: „Умирам“ и „Трябва да умра достойно“. Маларчук казва: „Знам, че човек, на когото е прерязано гърлото, може да живее три минути, не повече.
Въпреки ужасната контузия, вратарят все пак оцелява. Маларчук губи 1,5 литра кръв, има над 300 шева, изписан е от болницата два дни по-късно.
Както се оказва, раната е много сериозна и само три фактора са спасили Маларчук:
– Ако острието на Тътъл беше минало с 3 милиметра по-високо, Маларчук нямаше да има време да стигне до съблекалнята и щеше да умре две минути по-късно от загуба на кръв.
– Ако това се беше случило в различен период, когато вратата на Маларчук беше на отсрещната страна на площадката, той дори нямаше да има време да стигне до изхода от мястото и щеше да умре от загуба на кръв.
– Ако на мястото на Пицутели беше по-малко опитен специалист, Маларчук щеше да умре в съблекалнята. Пицутели, който е ветеран от войната във Виетнам, се е сблъсквал няколко пъти с подобни наранявания и е действал съвсем коректно, спирайки кървенето и оставяйки вратаря да изчака линейката.
Седмица по-късно, в мача срещу Квебек Нордикс, феновете на Бъфало поздравили Маларчук с дълги овации. В същото време НХЛ одобри ново правило: всички вратари трябва да носят защитни яки за врата, за да избегнат подобни наранявания.
Лекарите не препоръчвали на Маларчук да продължи да играе, но той се опасявал, че ще изпадне от ритъма на играта и продължи сезона. Поради нараняването обаче кошмарите започват да го преследват и той изпада в депресия. Качеството му на игра намалява и депресията му се влошава. Той се бори с алкохол и успокоителни. В резултат на това в средата на януари 1992 г. Маларчук се простудява и взима отпуск по болест: на 22 януари, в деня на финала на Супербоула с Биволските сметки, той смесва лекарства за настинка с успокоителни и ги изпива с пет литра силна бира.
В резултат на това Маларчук губи съзнание, приет е в медицинския център на окръг Ери, където спира да диша (била произнесена клинична смърт). Лекарите все пак спасяват живота му. Той напуска НХЛ през 1992 г., за да продължи кариерата си в аматьорския хокей, като завършва кариерата си през 1997 г.
Както първоначално се съобщава, на 7 октомври 2008 г. Маларчук, който е работил като треньор в централата на Columbus Blue Jackets, тръгва на лов за зайци. По някое време той слага пистолета с приклада на земята, притискайки го с крака и натисна спусъка. Куршум от калибър 22 пробива брадичката и прелетява през устата му. Маларчук оцелява.
На 10 октомври 2008 г. полицейско разследване постановява, че това е опит за самоубийство, вероятно причинен от някакво предишно събитие в живота. Предписано му е лечение в Регионалния медицински център в Рено, който напуска след седмица.
В продължение на още шест месеца той е бил лекуван от алкохолизъм и посттравматично стресово разстройство, преди да продължи с треньорските си задължения. Отначало Маларчук твърди, че не е знаел, че пистолетът е зареден, но през 2012 г. той признава, че това е опит за самоубийство. Лекарите заключават, че събитието е предизвикано от онзи кървав инцидент през 1989 г. Самата съпруга отрича съпругът й да е злоупотребявал с алкохол.
В статия от 2018 г. за The Player’s Tribune, Маларчук заявява, че опитът за самоубийство е станал извън дома му, след като е изпил повече от двадесет кутии бира.
Маларчук и съпругата му Джоан имат три деца. В момента пребивават в Алберта и Невада. Маларчук е говорил много пъти в училища с лекции за психичното здраве, както и за заплахите от нараняване в дома и правилата за първа помощ. През ноември 2014 г. той пусна автобиографията си „Лудата игра“ (Crazy game).
Канадецът гледа на всички тестове философски. „Целият ми хокеен живот беше необходим, за да създам платформа за настоящето. Тук съм, за да помогна на хората да преживеят трудности ”, каза Маларчук.
Сега той може да каже с увереност: „Добре съм“.
