В отдалечените планини на Северна Албания има селища, в които има множество жени, които живеят и се държат като мъже. Зад всичко това се крие ясна и категорична причина. Те имат къса коса, носят типични мъжки панталони и са променили женските си имена на мъжки. Те пият и пушат в компанията на мъже, носят оръжиe и са се посветили на класически мъжки професии като овчари или шофьори на камиони. Тези жени обаче не са нито транссексуални, нито травестити.
Тези дами са избрали да изживеят като мъже, не защото това е тяхна мечта или непреодолимо желание да не изразяват сексуалността си, а защото това е единственият начин да избягат от потискащото господство на патриархалната система. За да живеят нормален живот, те трябва да забравят завинаги всичко женско в себе си и да се превърнат в мъже. Те са се заклели да останат девици през целия си живот и никога повече да не се обръщат към женската си природа.
Тези жени се наричат Бурнеша.
Да живееш като мъж и да се възползваш от всички привилегии, от които се възползва “силният пол” идва на цена, която всяка жена трябва да плати. Всички жени Бурнеша за дали обет за целомъдрие. Тези жени никога няма да усетят красотата на любовта, нейните трепети и удоволствия.
Това обаче е жертва, която нито една от тези жени не съжалява, че е направила.
Независимо че спрямо законите Албания е светска държава с гарантирани права и задължения на всеки неин гражданин, в действителност ситуацията е далеч по-различна. Дори в съвременната история на страната, има много примери за неспазване или ограничение на тези права и задължения. Жените от отдалечените планински райони в Северна Албания, както и в много други региони, които са повече или по-малко изолирани, имат много малко гарантирани права и животът им не се е променил драстично, независимо глобализацията и развитието на технологиите.
Племето Уичол от Мексико и странните им обичаи по време на раждане (СНИМКИ)
Те не могат да гласуват, да се занимават с определени видове работа и професии, да купуват земя или да бъдат част политически партии или обществени учреждения. Те не могат да наследяват имущество, да създават и развиват бизнес, да печелят свои пари, отвъд заработването на това, от което се нуждаят за да оцеляват, да пушат, да носят часовници или дори да псуват на глас. Тези древни закони и социални обичаи се наричат законника „Канун на Лека Дукагини“ и са предавани устно сред клановете на северна Албания повече от пет века. Тези закони все още имат своето силно влияние в обществения живот в тази част на страната.
Законникът „Канун на Лека Дукагини“ проповядва, че жените са собственост на техните съпрузи.
Браковете трябва да бъдат уредени още при раждане или в ранна детска възраст. Не се допуска промяна на избора, независимо причините. Когато жената достигне допустимата за женене възраст (обикновено става въпрос за първите години на пубертета – 12, 13 или 14, но в определени случаи възрастта може да падне дори до 9 години), тя се премества от дома на родителите си в този на съпруга си. От този миг до края на живота ѝ, грижата за съпруга и децата (които се очаква да бъдат възможно най-много на брой), както и поддържането на дома е единственият ѝ дълг и животът ѝ трябва да се концентрира само и единствено върху това.
Първите жени Бурнеша са се появили от остра социална необходимост. Ако главата на семейството,т.е. съпругът умре и той няма наследник от мъжки пол, се допуска неомъжена жена от семейството да поеме ролята на мъж и да ръководи семейството, както би го правил един мъж. Нужно е тя да се закълне пред дванадесет селяни или племенни старейшини, че от този ден до края на живота си тя ще се отдаде целомъдрие и ще забрави всичко женско в себе си. От този ден нататък тя става мъж завинаги. Жената вече има право да носи панталони, да притежава своя собствена собственост, да се занимава с “мъжки работи” и професии и на практика има право на всички права и привилегии, които обикновено са запазени само за мъжете.
През годините обаче жените започват да се изкушават да живеят мъжки живот по различни, по-скоро лични, причини.
Някои се заклеват да бъдат Бурнеша, за да избегнат уреден брак, без да унижават своето или семейството на избрания младоженец. Други се заклеват, за да избегнат своята социална безпомощност и да се отдадат на желанието си за независимост. Въпреки че далите обет за целомъдреност жени никога не могат да изпитат удоволствието от женствеността си, никога няма да имат партньор, нито пък ще родят деца, привлекателността на свободата е достатъчно силна мотивация за много жени да положат клетва. Тези жени имат хиляди причини защо да забравят, че са се родили като жени. Потисничество, постоянна физическа работа, непрестанно подчинение на мъжете са само малка част от мотивацията зад решението едно момиче да се превърне в Бурнеша.
“Премахването на идеята за техния пол и сексуалност, заклевайки се да бъдат девици през целия си живот, е единственият възможен начин за тези жени да бъдат приети в доминираното от мъже, сегрегирано общество и да имат възможност да бъдат част от обществения живот” – казва Линда Гусия, професор по въпросите на пола в университета столицата на Косово Прищина. “Става въпрос за шанс да оцелееш в един свят, който се управлява единствено от мъже.”
През последните няколко десетилетия и особено след падането на комунизма, Албания постигна значителен напредък по отношение въпросите, свързани с правата на жените, но в много отдалечени и изолирани планински региони в северната част на страната модерността все още не си е пробила път и прогресът е ограничен.
