На 15 ноември Организацията на обединените нации (ООН) обяви, че населението на света е достигнало 8 милиарда души.
Най-населените региони през 2022 г. са Източна и Югоизточна Азия, които представляват 2,3 милиарда души, тоест 29 процента от населението на света. Централна и Южна Азия, 2,1 милиарда (26 процента). Най-големите страни по население са Китай и Индия.
Индия трябва да изпревари северната си съседка догодина. Тя има и основен принос за растежа през последните години – плюс 177 милиона души за 11 години. Китай добави 73 милиона, следван от Нигерия на трето място.
Бързото нарастване на населението започва през 20 век
В началото на 19 век общото население на Земята е 1 милиард души. През 20 век темпът на растеж се ускорява. До 1950 г. цифрата достига 2,5 милиарда, вече се е удвоила до 1987 г.
Сегашните цифри вече са три пъти по-високи от регистрираните в средата на миналия век. Един милиард е добавен от 2010 г. насам, два милиарда от 1998 г. насам.
Глобалният среден темп на растеж сега е 0,8 процента годишно и варира в различните региони и държави. От 1980 г. нарастването на населението е най-бързо в Африка на юг от Сахара, а в европейските и северноамериканските региони от 1960 г. насам годишните темпове на растеж са под един процент. През 2020 г. и 2021 г., по време на пандемията, те доближиха нулата.
Населението ще достигне своя връх през 2080 г
Населението от 10,4 милиарда се прогнозира от ООН да достигне своя връх през 2080 г. и ще продължи до края на века.
До края на това десетилетие населението на света трябва да достигне приблизително 8,5 милиарда души, до средата на 21 век трябва да достигне 9,7 милиарда. Освен това през следващите три десетилетия, до 2050 г., структурата на растежа ще бъде различна от сегашната. До 2037 г. Централна и Южна Азия ще станат най-гъсто населените региони, докато населението на Източна и Югоизточна Азия може да започне да намалява от средата на 2030 г.
Населението на Субсахарска Африка почти ще се удвои до 2050 г., достигайки повече от 2 милиарда души до края на 40-те години. Европа и Северна Америка ще достигнат своя връх до края на следващото десетилетие, а след това населението ще намалее поради ниската раждаемост. В някои случаи значителните нива на емиграция също водят до намаляване на броя.
Основният растеж в периода от 2022 г. до 2050 г. ще дойде от само осем страни по света – Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Индия, Нигерия, Пакистан, Филипините и Танзания.
Последствията от нарастването на населението могат да бъдат опасни за човечеството
Тъй като темпът на нарастване на общото население на Земята се ускори от средата на миналия век, въпросът за заплахата от такава тенденция започна да се обсъжда по-често. Все повече хора се нуждаят от много повече ресурси – храна, суровини, материали, а успоредно с това се задълбочава проблемът с отпадъците, както битови, така и производствени. Например, само в Русия площта, покрита с боклук, вече е сравнима с площта на Гърция. Светът като цяло вече произвежда повече от два милиарда тона битови отпадъци годишно, заплашвайки да превърне планетата в голямо сметище.
Снимка: Altaf Qadri / AP
Човечеството все повече изсича гори, унищожава естествените местообитания на дивите животни. Освен това зчерпва водните ресурси и извършва по-мащабни икономически дейности в отговор на нарастващите си нужди. Антропогенният фактор е основната причина за глобалното затопляне, провокирано от емисиите на парникови газове.
Сериозно бреме пада върху селското стопанство и хранително-вкусовия сектор – нуждата от храни до 2050 г. ще нарасне със 70 процента. Човек изразходва приблизително 117,4 хиляди литра вода годишно и изяжда 33,4 хиляди килограма храна през живота си. До средата на века, ако прогнозите за растеж на населението се сбъднат, човечеството ще има нужда от 500 милиарда тона месо годишно. В същото време животновъдството е изключително вредно за планетата: количеството на емисиите от него надвишава емисиите от целия транспорт на земята. Освен това добитъкът вече трябва да използва около една четвърт от земята на планетата.
Успоредно с това, самото изменение на климата, причинено от икономическата дейност на човека, също води до демографски последици. Така природните бедствия, променящите се температури, топещите се ледници и променящите се морски нива принуждават милиони хора да напуснат обичайните си места. През 2020 г. повече от 30 милиона души са променили мястото си на пребиваване поради екологични проблеми.
Страхът от бъдещето на планетата кара някои хора да отказват да имат деца
Отговорът на тези трудности е по-специално философията на антинатализма, отказът да имаш деца. Според такива идеи въздействието на хората върху околната среда е пагубно и в резултат на това самите бъдещи потомци ще се сблъскат с още по-катастрофални, утежнени последици. Според някои оценки спасяването на планетата е по-изгодно чрез намаляване на раждаемостта, отколкото чрез промяна на начина на живот. Някои изследователи смятат, че продължаващият растеж на населението и увеличаването на световното потребление са един от ключовите проблеми на климатичната криза.
Подобни идеи обаче се посрещат с критика и предизвикват, наред с други неща, скептични оценки. Някои демографи смятат, че заплахата от пренаселване е напълно измислена и дори има заплаха от изчезване или намаляване на населението. За отделните държави тя може да бъде по-остра, особено в обозримо бъдеще – намаляването на икономически активното население създава заплахи за развитието. Русия, например, се стреми да постигне устойчив растеж на населението до 2030 г., докато Китай, където принципът „едно семейство – едно дете“ е в сила от дълго време, дори започна да стимулира раждаемостта през 2021 г., опасявайки се, че сред други неща, икономически рискове.
От оценките на ООН следва че през миналия век най-бързият темп на нарастване на населението е бил през 1962-1965 г. (средно 2,1 процента годишно). Оттогава те се забавят поради по-ниската раждаемост. През 2020 г. растежът се забави за първи път от средата на ХХ век, падайки под 1 процент годишно. Според прогнозите цифрата ще спадне още през следващите десетилетия, до края на века.
