Многообразието на картите за игра няма да бъде описано изчерпателно, ако не се спомене и ролята на фактора случайност. В Книгата за рекорди на Гинес е отбелязано, че вероятността при раздаване играчът да получи всичките 13 карти от същата боя е 1 на 158 753 389 899. Вероятността пък и четиримата играчи да получат по един пълен комплект от всяка боя е 1 на 2 235 197 406 895 368 301 559 999.
Следователно в игрите на карти случайността (разбирай късметът!) играе немалка роля, макар че се изисква и много сръчност. Това несъмнено е една от причините защо са толкова популярни – харесват ги всички слоеве на обществото, защото някои игри са създадени за ловки играчи, а други за хора, които просто искат да се забавляват и да убият малко време. Пък и това развлечение не струва кой знае колко.
Кой е измислил картите за игра и каква е била ролята им през Втората световна война
Но когато следващия път чуете познатия въпрос: „Кой иска да поиграем на карти?“, си спомнете, че като всички видове развлечения и играта на карти може да отнеме много време. Време, което може да бъде оползотворено за по-смислено занимание. Ето защо хората, пристрастени към картоиграчеството, често търпят морални и материални щети. Ако човек не иска да робува на тази страст, трябва да се научи да се владее.
Библията пък осъжда употребата на карти за гадаене, тъй като в очите на Господ всички форми на ясновидство и спиритизъм са отблъскващи и греховни.
Според The New Funk & Wagnalls Encyclopedia картите за игра са възникнали около 800 година на полуостров Индустан, при което поповете (царете), дамите и валетата били заимствани от средновековната обществена йерархия. Някои древни автори смятат, че сарацините, които нахлули в Европа по Средиземно море през 711 година, са ги пренесли от Изтока.
Други твърдят, че са донесени от кръстоносците. Сигурно е обаче, че в Европа са започнали да ги употребяват масово не по-рано от ХV век. Според някои изследователи картите за игра са пренесени от Изток на Запад по същия път като шаха, а именно чрез циганите. Интересно е, че на много места шахът се е играел във връзка с картите. В Новия свят, в Америка, картите са пренесени от конкистадорите, когато Кортес завладял Мексико. Ацтекският вожд Монтесума с удоволствие и интерес наблюдавал как испанските войници играят карти.
Все пак най-разпространена е теорията, че картите са китайско изобретение, въведено през ІХ век. В древността обаче те са изглеждали съвсем различно – имали са четири разделения, съответстващи на определено количество пари в брой, тъй като най-вероятно игрите са били свързани със залагане. Днес с появата на онлайн игрите и разпространението на интернет във всички кътчета на света почти навсякъде са се наложили американските и английските карти, а другите форми постепенно изчезват.
