Червеният вълк (Canis lupus rufus) е разпространен в източните части на Северна Америка. Той е застрашен от изчезване като чист вид, поради междувидовото размножаване с койотите и още един вид вълци.
Според специалистите по генетика, генетичната близост между тези видове не е развита впоследствие, а е резултат от това, че червеният вълк се появява от хибридизация между вълка и койота. При откриването му като вид, представители са срещани на запад до Тексас и на юг до Флорида.
Червеният вълк е един от най-редките вълци, срещани в природата. Цветът на козината му е канелен на петна с по-червеникави и черни места. Задницата му е по-тъмна, а на гърба има черна линия. Червените вълци попринцип са по-малки от другите видове от Семейство Кучеви, но имат по-дълги крака и по-къса козина. Мъжките са малко по-големи от женските. Дължината на тялото му е около 1-1,2м, а дължината на опашката му е около 35 см. Теглото му варира в границите от 20кг. до 40кг.
Отличен нощен ловец, вълкът се храни с малки гризачи, а понякога дори с елени. Червеният вълк е застрашен и заради лова на представителите, както и заради стесняване на ловния ареал. През 1973 г. е създадена програма за развъждането на вида и за целта са заловени всички представители на свобода.
До 1980 г. всички червени вълци в природата са изтребени, но програмата е успешна и животни, родени сред хора, са пуснати на свобода в Северна Каролина.
От 2003г. насам популацията се смята за възстановена и има около 100 индивида в 20 семейни групи.
Тези животни предпочитат да живеят около блата, гъсти гори и като цяло влажни местности.
Червените вълци са хищници и са най-активни на зазоряване и на здрач. Живеят в дискретни групи, които имат екслузивни територии. Те не допускат други животни в техните местообитания и ловят извън тях. Местностите, които пазят, обикновено са не по-големи от 3км. Размножаването е между януари и март. Хралупите се правят в гъста растителност и често вълците използват прогнили дупки на стари дървета.
Малките вълчета се раждат от 3 до 6 броя и след около 20 месеца напускат глутницата и правят своя. Често, когато не могат да хванат плячка или просто в момента е малко количеството на храната, вълците се хранят и с мърша.
Заплахи за Червените вълци са предимно агрокултурите. Когато навлизат в обработваеми земи от хора, растенията са напръскани с различни химикали, които са много опасни за вълците. След като ги подушат, те често се отравят. Други опасноти са също свръзани с хората чрез тяхното пряко влияние. Скорошни генетични изследвания на Червения вълк доказват, че той е уникален вид, а не е смесица между сив вълк и койот, както се вярваше досега.
От 1967 година насам са вземани мерки за опазването популацията на червените вълци, но чак 10 години по- късно започват да дават резулатати. Успехът за запазване на вида се дължи изцяло на тези 17 вълчета, хванати преди години и размножени с времето. След като са пуснати обратно в природата, всеки един вълк е маркиран с ДжиПиЕс и ако се отдалечи много от територията си, го намират и връщат обратно или ако се окаже, че е убит или откраднат, има строги наказания за извършителите.
Класификация:
– Царство – Животни
– Тип – Хордови
– Клас – Бозайници
– Разред – Хищници
– Семейство – Кучеви
– Род – Кучета
– Вид – Червен вълк
