Малцина знаят, че в рода на Васил Левски има шипченски герой. Неговият брат Петър, който също се подписва Левски, се сражава на заветния връх. Тежко ранен, опълченецът остава инвалид до края на дните си.
Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г. в Карлово. С руса коса и светли очи, той удивително приличал на брат си Васил. Характерът му също бил като на Апостола – не прекланял глава пред поробителя.
Веднъж трябвало да плати някакъв данък. “От мене данък ще вземе оная държава, която ще израсне върху избитите пашови прислужници!”, отсякъл непокорният българин.
За да се избави от тиранията, през 1874 г. Петър напуска родния град. С помощта на руския вицеконсул Найден Геров отива в Цариград.
Оттам с руски паспорт се прехвърля във Влашко.
“Животът на Петър в Румъния – пише неговият биограф Никола Ферманджиев – не се различавал по нищо от живота на хилядите бедни и гладни хъшове, които пълнели румънските градове. Особено тежко било положението, в което изпаднал след пристигането си в непознатата му дотогава страна. От това време са запазени две писма на Петър до Тодор Пеев, към когото го бил насочил Найден Геров.”
Едната депеша е изпратена от Галац, а другата – от Олтеница. “Поздравявам те, господине Тодор Пеев, аз Петър Иванов Старопланински, на Василя Левски същи брат”, представя се карловецът.
Тодор Пеев е онзи, пред когото Христо Ботев произнася клетвените думи: “Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…”
През 1876 г. Петър Левски минава Дунава с четата на поета войвода. След разгрома той и Костадин Димитров от Сливен съумяват да се доберат до София.
Неколцина родолюбци ги укриват в дома на Стоянка Цокова.
“Баба хаджи Стоянка Цокова – свидетелстват укривателите – бе единствената, която на нашата покана без ни най-малко колебание и двоумение прие с риск на живота си да ги скрие в усамотената си и сгодна за тая цел къща, като в продължение на три и половина месеци с приносимата от нас помощ само за храната им тя без никакво възнаграждение за труда и квартирата криеше ги, готвеше им, переше ги и пр. с най-голямо усърдие, догдето се намери сгодният случай да ги снабдим с чужди паспорти и ги изпроводим направо в Цариград за спасението им от тиранска смърт.”
В османската столица Петър Левски научава, че в Кишинев се събират български доброволци. “Готвят мурабе с падишаха!”, шушукат осведомени по кафенетата. “Мурабе” е бъдещата Руско-турска война.
Братът на Апостола не се колебае – хваща параход на север, за да се включи в опълченските дружини. След обявяването на войната на 12 април 1877 г. Опълчението е прехвърлено от Кишинев край Плоещ.
Тук на 6 май Петър целува Самарското знаме.
и на 22 юни минава Дунава при Свищов. С пушка шаспо с тесак на дулото храбрецът участва в сраженията при Казанлък, Стара и Нова Загора. После е сред “шепата спартанци”, които защитават Шипченския проход. Тежко ранен в крака, Петър Левски се опитва да спре кръвта и простенва: “Не се давайте, момчета, бийте агарянската сган!”.
Понеже опълченците са със статут на руски солдати, Петър е лекуван в Харков. Хирурзите спасяват крака му от ампутация, но остава инвалид. Връща се в свободна България и куцайки,тръгва да накаже предателя на брат си. Отива в Ловеч, където бившите комитетски дейци обсъждат съдбата на поп Кръстьо.
Проф. Параскев Стоянов пише: “Бяха решили да го убият; даже братът на Левски, Петър Левски (опълченец, ранен на Шипка), бе дошел нарочно да го убие, но след дълги разисквания реши се да се остави попът да живее, за да се накаже по-много.”
По това време Ботевият четник и шипченски герой буквално гладува.
“Никой ме не пита отде се прехранвам, когато не мога и да ходя – оплаква се той на Найден Геров. – Молим Ви, защото ми остана кракът повреден от шипченските битки. Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, да хвана един воденичар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание.
Заради това Ви моля като защитник на българските страдалци, молим Ви наредете и нази на някаква работа.§
За своите заслуги към отечеството Петър Иванов Левски е назначен старши стражар в Карлово. На тази длъжност през 1881 г. издъхва от туберкулоза. Същата година от същата болест умира и поп Кръстьо.
