Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на българската армия.
Създадено е от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на българското опълчение по време на руско-турската война (1877-1878).
Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст.“
Най-известната картина е “Самарското знаме” (1911) на Ярослав Вешин, собственост на Националния военноисторически музей.
Какво свързва чешкия живописец със знамето на Българското опълчение? През 1902 г. на връх Шипка се организират тържества във връзка с 25-ата годишнина от Шипченската епопея. Поканени са всички живи опълченци, облечени с униформи, нарамили пушки. Те решават, че Самарската светиня може да бъде поверена само в ръцете на спасителя – дядо Никола Корчев.
Днес оригиналното Самарско знаме може да бъде видяно в Националния военноисторически музей, където то се съхранява при специални условия от 1946 година насам.
Самарското знаме е изработено от монахини в град Самара – днес Куйбишев, и е дарено на Българското опълчение за боевете по времето на Руско-турската война – 1877-1878 г.
Как изглежда Самарското знаме
То се състои от три ивици: от горе надолу хоризонтално – червен, бял и син; размерите му са 185 на 190 метра; в центъра му са вшити златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата – образите на Светите братя Кирил и Методий.
Живописната част е нарисувана от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите са изработени от монахините в Самарския манастир. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя – с надпис
„Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.
Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор. Интересен факт е, че първоначално знамето било предназначено за въстаниците в Априлското въстание през 1876 г.
Пътят на Самарското знаме
По решение на Думата в град Самара от 17/29 април 1877 г. знамето е предадени на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ действащата руска армия на Балканския полуостров, за да бъде връчено на Българското опълчение.
На 6/18 май 1877 г. в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотр Алабин връчва самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник и войвода дядо Цеко Петков, който сваля калпака си и с вперен в небето поглед изрича думите:
Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя.
Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.
Героичната защита на Самарското знаме в боевете край Стара Загора
Знаменната рота е Трета опълченска рота, с командир щабс-капитан Попов, от Трета опълченска дружина, с командир подполковник Павел Калитин. Знаменосецът е унтерофицер Антон Марчин.
Знамето се прочува по времето на кръвопролитните боеве край Стара Загора. Знаменната рота попада под фронталния противников огън. Загиват знаменосците Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченецът С. Минков. В историята остава подвигът на 31-годишния подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и с цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен.
То е изнесено от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група от унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.
Самарското знаме е носено и в битките при Шипка и Шейново.
След войната Трета опълченска дружина е преобразувана в трета пехотна Радомирска пехотна дружина; Самарското знаме се пази в гарнизона й в Радомир, откъдето е последният му знаменосец Никола Корчев.
През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София – днес Национална художествена галерия.
През 1946 г. то е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
На 19 юли 1880 г. по случай третата годишнина от боевете край Стара Загора се провежда юбилейно честване. По време на тържествения ритуал за пръв път в историята на България знамето на Трета опълченска дружина – Самарското знаме, е наградено с ордена „За Храброст“, първа степен.
През 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 г. реставрационният отдел на Военноисторическия музей изработва друго копие за музея.
През 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир.
През 2006 г. монахини от Княжевския манастир „Покров на Пресветата Богородица“ даряват на Военноисторическия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
Паметникът на Самарското знаме край Стара Загора
Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора – 1877 г.“ Мемориалът се намира в квартал „Самара“ и се вижда от почти всяко място в града. Той е построен по случай 100-годишнината от Руско-турската война.
