Възможностите за образование на момичетата в Афганистан се подобриха значително след 2001 г., след падането на талибанския режим, когато милиони афганистански момичета имаха възможност да посещават училища в цялата страна.
В някои селски райони обаче все още има пречки пред момичетата да ходят на училище, включително безопасност, липса на училища, липса на учители, а в някои случаи и противопоставяне от страна на членове на семейството, които по културни причини се противопоставят на образованието на момичетата.
Един баща, произхождащ от консервативен район на Афганистан, се противопоставя на тези убеждения и се ангажира да образова дъщерите си.
Миа Хан от югоизточната провинция Пактика всеки ден изминава около 12 км с колело, за да закара трите си дъщери на училище и да ги вземе.
Хан не само помага за транспортирането им, но и всеки ден чака по четири часа пред училището, за да могат те да завършат обучението си и той да ги върне у дома.
„Всеки ден ги водя на мотоциклет до училище. Купих мотоциклета за тях, за да мога да ги водя напред-назад. Опитвам се да правя всичко възможно. Решен съм да ги накарам да получат образование. Разстоянието е 12 километра, всеки ден се връщаме и отиваме“, казва Хан пред VOA.
„Минаха 7 години, две от дъщерите ми са в 7-и клас, а другата е в 6-и клас“, добави той.
Хан има трима сина и осем дъщери. Три дъщери са в училище, а останалите са твърде малки.
Бедно минало
Хан, който произхожда от бедна икономическа среда, е изправен пред труден избор. Той не можел да си позволи синовете му и дъщерите му да учат едновременно в училище. Трябвало да направи труден избор.
В едно сравнително доминирано от мъже общество реалистичният избор пред Хан би бил да позволи на синовете си да ходят на училище, за да могат да му помагат финансово в бъдеще, особено като се има предвид личният му опит от отпадане от училище като тийнейджър, когато баща му вече не може да осигурява прехраната на семейството.
За всеобща изненада Хан взел нетрадиционно решение.
„Не бих могъл да направя това с дъщерите си. Чувствах, че трябва да се уверя, че бъдещето им е осигурено и че учат, за да направят нещо за себе си и да служат на страната си“, казва Хан.
„Надявам се, че един ден дъщерите ми ще могат да ме подкрепят по начина, по който аз подкрепих тях. Аз съм много беден човек. Надявам се в бъдеще те да станат добре образовани, да станат лекари“, добави той.
Миа каза, че в родната му провинция Пактика няма много жени лекари, а тези няколко, които са там, не са в това за дълго.
„Тук има лекари, но те не остават тук“, казва той. „Те остават за една година, вземат голяма заплата и си тръгват. Пактика е в бедност, никой не обръща внимание на този район. Ето защо искам моите момичета да станат лекари. Надявам се всички мои братя и приятели да изпратят дъщерите си на училище“, допълва той.
Подкрепата на съпругата му
Съпругата на Миа Хан, Хорма, която като много афганистанци се казва само с едно име, оказва голяма подкрепа на Хан не само като му помага в обучението на децата им, но и като поема финансовото бреме на семейството.
Хан казва, че е благодарен за нейните жертви, особено след като той се разболява и тя трябва да осигурява прехраната на семейството.
„Съпругът ми се разболя, стените на сърцето му се затвориха и лекарите ни казаха, че не може да работи. Той трябваше да остане вкъщи, а аз започнах работа в болницата като чистачка. Тогава решихме, че ще се погрижим дъщерите ни да получат образование“, казва Хорма.
Хорма казва, че е по-решена от всякога да направи така, че дъщерите ѝ да бъдат финансово независими в бъдеще и да могат да помагат на семействата си.
„Работя в болница с други жени. Мия подовете в болницата, докато образованите жени имат в ръцете си химикалка, блокче хартия и получават по-висока заплата. Когато видях тези лекари, казах на съпруга си, че искам моите момичета да получат образование и да живеят достойно за уважение“, казва тя.
„Осъзнах значението на образованието. Да можеш да четеш и пишеш е като да имаш светлина в тъмнината“, допълва тя.
Жажда за образование
Говорейки за ангажимента на съпруга си към образованието, Хорма казва, че той има тази жажда за образование още от младите си години, когато не е могъл да ходи на училище по финансови причини, и сега образованието на децата му е най-голямата мисия в живота му.
„Съпругът ми е от племето кочи номади. Той много искаше да получи образование, но нямаше тази възможност. Баща му не му е позволил да получи образование, вместо това го е принудил да работи“, казва Хорма.
И двамата родители смятат, че в бъдеще дължат обяснение на синовете си защо не са могли да ги образоват. Междувременно те остават с надеждата, че един ден ще успеят да образоват всички в семейството.
Домашна работа
Дъщерята на Хан, Розай, на 13 години, е в седми клас. Тя казва, че е много трудно да нямаш образован човек в семейството.
„Майка ми и баща ми не са ходили на училище, така че няма кой да ни помага с домашните“, казва Розай.
Сестрата на Розай, Джанат Биби, на 12 години, която е в 6. клас, казва, че тя и сестрите ѝ ще накарат родителите си да се гордеят с тях един ден и ще станат лекари.
„Родителите ми искат да станем лекари, но и аз искам да бъда лекар, за да мога да помагам на други хора. Благодарна съм на родителите си, че всеки ден ме водят на училище, чакат ни да свършим и после ни връщат вкъщи“, казва тя.
Хан казва, че първоначално съселяните му са били притеснени от решението му, но сега са променили мнението си.
„Алхамдулиллах, хората в нашето село се радват за мен. Всъщност те се гордеят и ме подкрепят в решението ми да образовам дъщерите си“, казва Хан.
„Докато съм жив и имам енергия, ще продължа да се боря за момичетата си и ще се погрижа те да получат образование“, допълва той.
