Антонов Ан-225 Мрия е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и до февруари 2022 г. е най-големият самолет в света. Максималната товароспособност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята.
Дължина 84 м, размах на крилете 88,4 м, височина 18,1 м, като пилотската кабина е разположена в горната носова част на самолета, на близо 10 m височина от земята.
Максималното излетно тегло на Ан-225 е 640 тона – това е равно на товароподемността на осем самолета Боинг 737 – 800. „Мрия“ заема мястото на два Боинг 747, паркирани един до друг, а товарният му отсек може да побере целия фюзелаж на Боинг-737.
Основната причина за създаването на Ан-225 е необходимостта от транспортиране на Буран. Това е съветската совалка, създадена в периода на Студената война.
За тази цел стратегическият бомбардировач Мясишчев 3М е преработен в транспортен самолет за товари с външно закрепване – ВМ-Т Атлант. Неговата товароспособност е 50 t, което позволява преноса на совалката, но без гориво и със свален вертикален стабилизатор. Цялата маса на „Буран“ е 105 t, поради което е решено да се създаде средство, което без затруднения да превозва космическия кораб. Основните конструктивни изменения при реализацията на този проект са използвани от конструкторското бюро „Антонов“ при разработката на Ан-225 Мрия.
Самолетът носи името на Олег Антонов, въпреки че той умира една година преди началото на проекта. Конструирането се ръководи от неговия наследник Пьотр Балабуев. През 1985 г. започва изграждането на Ан-225 на базата на Ан-124 „Руслан“. Конструкторите в Киев имали 3,5 г. за да проектират новия гигант и той да полети.
Напречното сечение на корпусите им е едно и също, но Ан-225 е с 15 m по-дълъг. Крилото му е разработено на база крилото на „Руслан“, но допълнено с нова средна част и с увеличен размах. Двата самолета имат еднакви двигатели, но при Ан-124 те са 4, докато при Ан-225 – 6.
Таванът на Ан-225 е проектиран така, че освен совалката, на него да се превозват контейнери, достигащи 70 m дължина и 8 m диаметър.
За разлика от Ан-124 при Ан-225 напълно е променено опашното оперение – изпълнено е с два вертикални стабилизатора, за да са извън зоната на завихряния зад външния товар и избягване на бафтинга, наблюдаван у Боинг 747 при пренасянето на американските совалки. Разстоянието между вертикалните стабилизатори е 32,65 m, по-голямо от цялата дължина на Боинг 737 – 300. При „Мрия“ няма задна товарна рампа. Това е направено с цел да се намали тежестта му.
Създателите на Ан-225 разработват специални колесници, 16 на брой, от които 2 двойни, разположени в носовата част, и 14 двойни в задната, по 7 отстрани, с много добро окачване, пригодени да кацат на всякакви места, включително заледени писти и тревни площи. Въпреки трудностите по проекта, съветските учени спазват срока. Ан-225 е завършен на 30 ноември 1988 г. в киевския авиозавод.
Свръхтежкият самолет „Мрия“ е проектиран и конструиран да пренася 90-тонната съветската совалка „Буран“, с която успешно излита на авиошоу. Може да транспортира на гърба си товари с маса достигаща 275 тона – толкова, колкото може да се превозва и вътре. Технически способен да превозва около 1500 души.
Приземява се върху трудни терени, каца върху лед, тревни площи. Самолетът носи не само тежки, но и извънгабаритни товари.
След години престой на земята самолетът бе основно реконструиран и през 2001 г. извършва своя повторен „първи“ полет. След тази дата той се използваше от украинската компания „Авиолинии Антонов“. Основно за изпълняване на поръчки за превозване на извънгабаритни и тежки товари. Поради засиления интерес към услугите на самолета украинското правителство реши да дострои втория останал от съветско време недовършен екземпляр, но успя да извърши само 70% от работата поради недостиг на финансови средства.
