Гилберто Шедън намира крокодил край реката преди повече от 20 години. Влечугото било сравнително малко като размер, но това не попречило ловците да го обстрелят. Когато мъжът намерил крокодила, животното било простреляно в главата и шансът да оцелее бил нищожен. Жилберто решил да отнесе влечугото у дома и да се опита да го лекува.
Упоритостта на човека и желанието за живот на крокодила дали резултат.
Лечението продължило 6 месеца; през цялото това време Жилберто бил наблизо и дори спял до необичайния си домашен любимец, като в повечето случаи дъвчел храната която му дава. Шест месеца по-късно влечугото се възстановило напълно и от нараняванията почти нямало и следа. Мъжът кръстил влечугото Почо.
Крокодилът растял, наддавал, и бавно се превръщал в хищника, който плашил всички преди инцидента. Жилберто разбрал, че не може да държи възрастно влечуго в къщата.
Жилберто пуснал влечугото на свобода, като знаел, че там то ще се чувства най-добре, но Почо се връщал по няколко пъти в месеца за да види и да си поиграе със своя спасител. Понякога крокодилът оставал дори по няколко дни, като си имал собствено място в имота на мъжа.
Историята придобива световен отзвук и всички говорят за чудатата връзка между човек и крокодил, като с годините властите се опитвали неведнъж да отнемат влечугото от Гиблиерто. Мъжът криел домашния си любимец в джунглата, посещавал го ежедневно и му носел храна. Скоро мъжът забелязал, че след инцидента влечугото не е достатъчно самостоятелно за да се справя само в дивата природа, Почо търсил повече внимание и любов. Жилберто прекарвал все по-голяма част от времето с приятеля си, като с годините двамата станали неразделни.
След две десетилетия приятелство, „опитоменият“ крокодил Почо умира от естествена смърт.
Гилберто казва, че приятелят му наближавал 60 годинишна възраст, като на погребението на влечугото присъствали над 300 души. С годините те са били част от живота на мъжа и неговия чудат любимец. Трупът на Почо ще бъде балсамиран и изложен в музей във Finca Las Tilapias, като ще остане завинаги в сърцата на хората.
Жилберто бил съкрушен от загубата на своя най-добър приятел, но и бил благодарен за всички емоции и красиви моменти, с които той го е дарил.
Понякога връзката между животни и хора не се изчерпва с котки и кучета. Всяко едно животно е способно на обич и привързаност, тъй както един обикновен човек се сприятелява с един див крокодил.
