Чували ли сте за Хуакачина? Ако не сте, сега е моментът да се запознаете с магическото място, а защо не и да се превърне в следващата ви туристичека дестинация.
Само на 8 км. от град Ика в южната част на Перу се намира китният пустинен оазис Хуакачина. Построен е около малко естествено езеро и е заобиколен от огромни пясъчни дюни. Мястото носи духа на Сахара, но всъщност се намира само на един час път с кола от брега на Тихия океан.
Според учените оазисът е изграден от майката природа, но легендата гласи, че млада принцеса се е къпала там и един прекрасен ден е била забелязана от ловец. Естествено, като всяка свенлива принцеса тя избягала, оставяйки зад себе си „огромно петно вода“, а от движенията на наметалото й се образували дюните.
Туризмът в района е добре познат още от 40-те години на миналият век, когато важните особи от Перу си правели екскрузии до езерото, чиято вода се смята за лечебна. Днес Хуакачина е рай за туристите, но техните посещения оказват своето влияние върху лагуната. Потреблението на подземни води е свалило рязко нивото на водата. През последните няколко години се налага оазисът да се захранва с вода от други източници, за да не пресъхне.
Туризмът обаче, въпреки че е основно средство за препитание на Хуакачина, оказва много сериозно влияние върху лагуната. Консумацията на подпочвените води причинява сериозен спад във водните нива на оазиса. През последните няколко години дори се налага Хуакачина да бъде захранвана с вода от външни източници, за да бъде предпазена от пресъхване.
Легендата за Хуакачина разказва
Произходът на Хуакачина е почти толкова очарователен, колкото и неговият пейзаж. Една от легендите твърди, че езерото е създадено от принцеса, чийто глас бил толкова красив, че карал хората да плачат. Наричали я “Huacca China” или “момичето, което плаче”. Един ден, докато се къпела и пеела, тя забеляза през огледалото си, че ловец я наблюдава. Той я уплашил и тя се опитала да избяга. Докато тичала, плащът, с който била загърната, паднал и създал пясъчните дюни. Тя се препънала и счупила огледалото, което се превърнало в езерото, а тя се превърнала в русалка. И до днес се твърди, че тя излиза на лунна светлина и пее древната си песен.
На главния вход на езерото се намира каменна статуя на “Huacca China” вече като русалка. Тя гледа над езерото, селото и хората.
Палмовите дръвчета като шевици обкантват брега на изумрудената лагуна, докато децата играят във водата, за която се твърди, че е лековита. Селото е едно приятно, плажно градче.
