Marwari (Марвари) е рядка порода коне от района на Марвар в Индия. Тази порода коне са известни с специфичния край на ушите. Породата е известна и със своята издръжливост и грациозна походка. Конете Марвари са произлезли от кръстоската на местните индийски коне с арабски коне, вероятно с някакво монголско влияние. Развъдната им дейнсот полага своето начало още в 12 век. Износът на коне Марвари от Индия е забранен официално, малко изключение има през периода 2000 -2006, което допринася за разпространението им в други страни макар и рядко.
Конете марвари са били обучавани от ранна възраст във военното дело.
Те са имали огромен принос за успехите на раджпутските войни в Средновековието, тъй като на тях разчитали в неутрализирането на слонския корпус във вражеските редици. Разказват се множество случаи, в които тези коне издърпвали своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница или затова как домъквали обратно в къщи примрелия ездач. Само мъже от съсловието на кшатриите имали привилегията да се възкачат на тези чудни създания, които били смятани за божествени, за равни на мъжете с царска кръв.
Само че с идването на британците конете „марвари“ изпаднали в немилост, тъй като за албионците те били ниски и вироглави. Англичаните привнесли свои породи и отглеждането на традиционната порода западнало.
След независимостта положението на породата се влошило. Tя била заклеймена като символ на феодалния строй и последвали масови кастрации и изтребвания. Популацията била сведена до минимум. Породата била на косъм от изчезване. Чак в последните години раджастанците се завърнали към традициите си и се захванали с възобновяването на стадата.
В днешно време Марвари са известни с това, че могат да пътуват дълги дистанции, имат силни крака и копита. Произлизат от район наречен “Малани”, който е част от областта Бармер в Марвари. Трудно е да се проследи с точност произхода на истинския Марвари кон но несъмнено има връзки с “Арабски” и би могло да е бил смесен с Туркмекистанска порода. Марвари бил избирателно развъждан за нуждите на войниците в Средновековието, които имали нужда от кон, който да оцелява в труден неплодороден терен. Породата издържа на прекомерен студ и горещина, също би могла да покрива дълги дистанции със скорост и има твърди и силни крака.