Връх Мусала (2925 м) е най-високият връх в България и на Балканския полуостров. Изграден е от палеозойски гранити. Предполага се, че името му идва от арабски език и се превежда като „към Бога”, „близо до Бога” или „молитвен, жертвен връх”. Той е част от Централния Рилски резерват. Намира се в Източна Рила, на меридионалното Мусаленско било, по което минава Главният Балкански вододел.
Гледан от север, връх Мусала прилича на пирамида, от запад и от юг изглежда като купол, а от изток – на гребен. Релефът на Мусала се е оформил от планинското заледяване през плейстоцена. Тогава е бил покрит с дебел фирнов лед, а около него се спускали мощни долинни ледници. Алпийският релеф на върха (голи, стръмни склонове с много сипеи) най-ярко е изразен на север и североизток към обширния стъпаловиден Мусаленски циркус, в който са разположени седемте му езера. Ледникът тук се отдръпва последен, затова следите му са добре запазени.
Стръмнте западни склонове на Мусала откъм дълбоката трогова долина на река Бели Искър са набраздени от многобройни каменни улеи. Леглото на най-известния улей – Голямото Шопало, представлява величествена каскада от водопади и пенливи бързеи. В югоизточното подножие на върха е красивият и дълбок Маришки циркус.
Мусала и днес е един от най-посещаваните български върхове. По сведения на древния историк Ливий пръв покорил въха Филип Македонски. На 8 април 1923 г. е осъществено първото изкачване при зимно условия на Мусала от група туристи, водени от известния планинар Павел Делирадев.
