Медта е красив и полезен метален елемент, който се среща в дома ви както в чист вид, така и в химични съединения. Медта е елемент № 29 в периодичната таблица, със символа на елемента Cu. Името му произхожда от латинската дума cuprum. Освен това означава „от остров Кипър“, който е бил известен с медните си мини.

Ето и 10 любопитни факта за този елемент:
Медта има червеникаво-метален цвят, който е уникален сред всички елементи. Единственият друг метал в периодичната таблица, който не е сребърен, е златото, което има жълтеникав цвят. Прибавянето на мед към златото е начинът за получаване на червено или розово злато.
Медта е първият метал, обработен от човека, наред със златото и метеоритното желязо. Това е така, защото тези метали са били сред малкото, които съществуват в естественото си състояние, което означава, че относително чистият метал може да се намери в природата. Използването на медта датира отпреди повече от 10 000 години. При ледения човек Отци (3300 г. пр. Хр.) е намерена брадва, чиято глава се е състояла от почти чиста мед. Косата на ледения човек съдържала високи нива на токсина арсен, което може да означава, че човекът е бил изложен на въздействието на елемента по време на топенето на медта.
Медта е съществен елемент за човешкото хранене. Минералът е от решаващо значение за образуването на кръвните клетки и се съдържа в много храни и повечето водоизточници. Храните с високо съдържание на мед включват зеленолистни зеленчуци, зърнени храни, картофи и боб. Въпреки че е необходимо много мед, възможно е да си набавите твърде много. Излишъкът на мед може да причини жълтеница, анемия и диария (която може да е синя!).
Медта лесно образува сплави с други метали. Две от най-известните сплави са месинг (мед и цинк) и бронз (мед и калай), въпреки че съществуват стотици сплави.
Медта е естествено антибактериално средство. В обществените сгради често се използват месингови дръжки на врати (месингът е медна сплав), тъй като те помагат за предотвратяване на предаването на болести. Металът е токсичен и за безгръбначните животни, затова се използва върху корпусите на корабите, за да се предотврати прикрепването на миди и ракообразни. Използва се и за борба с водораслите.
Лекари откриха над килограм дребни метални предмети в стомаха на мъж (ВИДЕО)
Медта има много желани свойства, характерни за преходните метали. Тя е мека, пластична, еластична, отличен проводник на топлина и електричество и е устойчива на корозия. В крайна сметка медта се окислява, като образува меден оксид или вердигрис, който е със зелен цвят. Това окисляване е причината Статуята на свободата да е зелена, а не червеникаво-оранжева. Това е и причината евтините бижута, които съдържат мед, често да обезцветяват кожата.
По отношение на промишлената употреба, медта е на трето място след желязото и алуминия.
Използва се в електроинсталациите (60 % от цялата използвана мед), водопроводните тръби, електрониката, строителството на сгради, готварските съдове, монетите и множество други продукти. Медта във водата, а не хлорът, е причината за позеленяването на косата в плувните басейни.
Съществуват две често срещани състояния на окисление на медта, всяко от които има свой собствен набор от свойства. Един от начините за разграничаването им е по цвета на емисионния спектър, когато йонът се нагрява в пламък. Медта(I) се превръща в син пламък, докато медта(II) създава зелен пламък.

Близо 80 % от добитата до момента мед все още се използва. Тя е метал, който може да се рециклира на 100 процента. Тя е широко разпространен метал в земната кора, като присъства в концентрации от 50 части на милион. Разпространението му в морската вода е 2,5 x 10-4 mg/L. Медта на Земята се е образувала в експлодиращите бели джуджета и масивни звезди, преди да се формира Слънчевата система.
Елементът лесно образува прости бинарни съединения, които са химични съединения, състоящи се само от два елемента. Примери за такива съединения са меден оксид, меден сулфид и меден хлорид. Медта също така образува комплекси, органометални съединения и други съединения, съдържащи множество атоми.