Скорошно изследване на „хипотезата за лицева обратна връзка“ с помощта на инжекции с ботокс в челото установи, че инжекциите могат да променят начина, по който мозъкът интерпретира и обработва емоциите на другите хора. Това може да означава, че способността на хората да разбират изразяването на емоции е временно нарушена поради прекъсване на нервно-мускулната обратна връзка.
Бактериалният ботулинов токсин (BTX) – разговорно известен като ботокс – вероятно е познат на мнозина като средство за борба с бръчките.
Но ботулиновият токсин може и нещо друго: ако се инжектира в челото например, той може да облекчи депресията.
Хипотезата за лицевата обратна връзка гласи, че когато видим гневно или щастливо изражение на лицето на друг човек, ние свиваме или отпускаме мускулите на собственото си лице, за да симулираме изражението. Това е несъзнателен процес. Докато лицевите ни мускули имитират усмивката или намръщеното лице на друг човек, сигналите се изпращат до мозъка ни, за да ни помогнат да ги интерпретираме. Смята се, че това не само помага в способността ни да идентифицираме емоционалните състояния на другите хора, но и сами да ги преживеем.
Често се смята, че идеята е тръгнала от Чарлз Дарвин, който прави предположение за произхода на емоциите, че изразяването или потискането на емоциите върху лицето влияе пряко на преживяването на споменатата емоция.
За някои това е довело до идеята, че емоциите се изразяват по универсални начини в човешката раса. Въпреки това хипотезата за лицевата обратна връзка предполага, че има връзка между мускулната памет на лицето и обработката на емоциите в нашия мозък.
Екип от изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн публикува проучване, което изследва хипотезата за обратна връзка чрез използване на инжекции с ботокс върху група от 10 участнички, всяка на възраст между 33 и 40 години.
Те инжектират жените, за да предизвикат временна парализа на глабелурния мускул (който е отговорен за мръщенето) и след това измерват мозъчната им активност, докато наблюдават изображения на емоционални лица.
По време на сесии за сканиране с функционален магнитен резонанс (fMRI) – една преди инжекциите и една две седмици след процедурата – на участниците са показани снимки на щастливи и тъжни лица, заедно с неутрални изражения.
Изследователите откриват, че активността в амигдалата, центърът на нашия мозък, отговорен за емоционалната обработка, показва признаци на промяна, когато виждаме щастливи и ядосани лица след инжектиране на ботокс. Те също така виждат промени във веретеновиден участък на мозъка, който помага при разпознаването на обекти и лица, когато участниците виждат щастливи изражения.
Резултатите показват, че предотвратяването на мръщенето чрез инжекции с ботокс възпрепятства начина, по който мозъкът обработва емоционалните лица. Ботоксът парализира движението на мускулите, което изглежда нарушава модулацията на активността между лицето, амигдалата и веретеновидния участък.
Има и други проучвания за въздействието на ботокса върху емоционалната обработка. Проучване от 2011 г. установява, че хората, които са получили инжекции с ботокс в челото и областта около очите, където се образуват пачи крак, са имали значително увреждане на емоционалното възприятие в сравнение с други, които са претърпели само процедури, които не влияят на обратната връзка (като дермален филър).
БОТОКС КАТО ТЕРАПИЯ НА ДЕПРЕСИИТЕ
Психиатрите са установили къде и как BTX влияе върху негативната програма в мозъка. С помощта на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) те визуализират невронните ефекти при гранични пациенти.
Резултатът: ботулиновият токсин влияе върху т.нар. амигдала или бадемовидно тяло в темпоралния лоб в мозъка, където възникват и се обработват страховете. Работата е публикувана в списание Scientific Reports.
Негативните настроения се изразяват на лицето в т.нар. глабеларна област, областта на долната средна част на челото. Когато сме ядосани или напрегнати, два различни вида мускули се свиват и предизвикват появата на бръчки или „гневни“ линии над корена на носа. Когато ботулиновият токсин се инжектира в глабеларната област, той парализира тези мускули между веждите. Тъй като изражението на лицето и психологическото състояние са тясно свързани, това намалява и интензивността на емоциите.
„Отпуснатото чело предава, така да се каже, по-положително усещане“, обяснява професор Крюгер. В науката тази обратна връзка се обсъжда като теория за обратната връзка с лицето. В един по-ранен метаанализ професор Крюгер и неговият екип вече са доказали, че инжектирането на BTX в глабеларната област оказва положително влияние върху настроението и повишаването на настроението.
В резултат на това депресивните симптоми се подобряват значително.
„Лечението има няколко предимства едновременно: Тъй като парализиращият ефект продължава три или повече месеца, инжекцията също трябва да се прави само на тези интервали. Редките инжекции са също така по-евтини от някои други варианти на терапия и се ползват с много добра поносимост и приемане от пациентите“, обяснява професор Крюгер.
Ботулиновият токсин ограничава емоционалния постоянен огън в тонзилното ядро (малкомозъчна сливица, синоними: tonsilla cerebelli, amygdala cerebelli).
И това действа както при депресия, така и при гранично личностно разстройство. Около три процента от германците страдат от това разстройство, а повече от 62% от засегнатите са жени. Като прекъсва обратната връзка между мускулите на челото и мозъка, ботулиновият токсин променя и емоционалната обратна връзка. Изследователите са успели да докажат това в мозъците на пациенти с гранично поведение, които са били лекувани с инжекция ботулинов токсин в областта на глабеларната област.
Само четири седмици по-късно пациентите са имали значително намалени симптоми, което е било показано и на изображенията от магнитно-резонансната томография.
„Успяхме да видим, че ботулиновият токсин ограничава емоционалния постоянен огън в tonsilla cerebelli, който съпътства високостепенното вътрешно напрежение на засегнатите лица“, разказва психиатърът.
Професор д-р Тилман Крюгер (Tillmann Krüger), старши лекар и ръководител на изследователска група в Клиниката по психиатрия, социална психиатрия и психотерапия към Медицинския факултет в Хановер (MHH), доказва това още преди години – заедно с колеги от Университета „Земелвайс“, Хамбург.
Доказано е, че инжекциите с ботулинов токсин влияят не само на мускулите, но и на центъра за контрол на емоциите в мозъка: Професор д-р Тилман Крюгер. Кредит: Karin Kaiser / MHH
При контролната група, подложена на лечение с акупунктура, също се наблюдава подобрение на клиничните симптоми, но не и на невронните ефекти при изследването с ЯМР. Обратната връзка между мускулите и мозъка обаче не действа само в глабеларната област.
Това е резултатът от проучване на базата данни, в което са участвали професор Крюгер и колегата му професор Волмер и което вече е публикувано в списание Scientific Reports в края на 2021 г. В сътрудничество с Калифорнийския университет в Сан Диего те установяват, че ботулиновият токсин може да облекчи и тревожните разстройства, когато се инжектира в мускулите на главата, мускулите на горните и долните крайници и мускулите на шията.
Досега обаче лечението с BTX на психични заболявания не е включено в услугите, предоставяни от здравноосигурителните дружества. Психиатърът се надява, че това ще се промени, когато начинът на действие бъде по-добре проучен.
Ботулиновият токсин, известен като ботокс, е най-силният известен невротоксин. Той се произвежда от бактерията Clostridium botulinum в отсъствието на въздух и причинява т.нар. ботулизъм. Симптомите на отравяне обикновено се причиняват от консумация на недобре съхранена храна, в която се е натрупал бактериалният токсин. Той потиска предаването на възбудата от нервните клетки към други клетки, особено на връзките с мускулите и кръвта.
