Около 260 000 души оцеляват след атаките с атомни бомби срещу Хирошима и Нагасаки. Цутому Ямагучи е един от малцината, преживели ужаса и на двете места.
Цутому Ямагучи се подготвя да напусне Хирошима, когато пада атомната бомба. 29-годишният корабен инженер е в тримесечна командировка за работодателя си – Mitsubishi Heavy Industries. 6 август 1945 г. е трябвало да бъде последният му ден в града. Заедно с колегите си той е прекарал лятото в дълги часове на работа по проекта за нов петролен танкер и с нетърпение е очаквал най-накрая да се върне у дома при съпругата си Хисако и малкия им син Кацутоши.
Снимка: Jemal Countess/WireImage
Около 8:15 ч. сутринта Ямагучи отива за последен път в корабостроителницата на „Мицубиши“, когато чува дрон над главата си. Поглеждайки към небето, той вижда как американски бомбардировач B-29 се издига над града и пуска малък предмет, свързан с парашут.
Изведнъж небето избухнало в светкавица, която по-късно Ямагучи описва като наподобяваща „светкавицата на огромна магнезиева ракета“. Той имал достатъчно време да се гмурне в канавката, преди да се чуе раздиращо ухото бумтене. Ударната вълна, която го съпътства, издърпва Ямагучи от земята, завърта го във въздуха като торнадо и го запраща в близката картофена нива. Намираше се на по-малко от две мили от нулевата точка.
„Не знаех какво се е случило“, разказва по-късно той пред британския вестник The Times.
„Мисля, че за малко припаднах. Когато отворих очи, всичко беше тъмно и не можех да видя много. Беше като в началото на филм в киното, преди да е започнала картината, когато празните кадри просто проблясват без никакъв звук.“
Атомният взрив е вдигнал достатъчно прах и отломки, които почти са заличили сутрешното слънце. Ямагучи е заобиколен от потоци падаща пепел и вижда как в небето над Хирошима се издига огнен облак от гъби. Лицето и предмишниците му бяха силно обгорени, а двете му тъпанчета били спукани.
Почина най-възрастният оцелял от Хирошима
Ямагучи се запътва замаяно към останките от корабостроителницата на „Мицубиши“. Там той открива колегите си Акира Иваняга и Куниоши Сато, които са оцелели след взрива. След като прекарали неспокойна нощ в бомбоубежището, мъжете се събудили на 7 август и се насочили към жп гарата, за която чули, че някак си все още работи.
Пътуването ги отвежда през кошмарен пейзаж с все още трептящи пожари, разрушени сгради и овъглени и разтопени тела по улиците. Много от мостовете в града са се превърнали в изкривени отломки, а при едно пресичане на реката Ямагучи е принуден да плува през слой плаващи трупове. След като стига до гарата, той се качва на влак, пълен с обгорели и объркани пътници, и се настанява за нощното пътуване до родния си град Нагасаки.
Докато Ямагучи се връща при съпругата и детето си, целият свят насочва вниманието си към Хирошима.
Шестнадесет часа след експлозията президентът Хари Труман произнася реч, в която за първи път разкрива съществуването на атомната бомба.
„Това е използване на основната сила на вселената“, каза той. „Силата, от която слънцето черпи своята мощ, е освободена срещу онези, които донесоха война в Далечния изток.“
Бомбардировачът B-29, наречен „Енола Гей“, излита от тихоокеанския остров Тиниан и прелита около 1500 мили, преди да взриви бомбата, известна като „Little Boy“, в небето над Хирошима. Взривът веднага убива около 80 000 души, а през следващите седмици загиват още десетки хиляди. В изявлението си Труман предупреждава, че ако Япония не се предаде, може да очаква „дъжд от разрушения от въздуха, какъвто никога не е виждан на тази земя“.
Ямагучи пристига в Нагасаки рано сутринта на 8 август и се придвижва до болницата. Лекарят, който го лекува, е негов бивш съученик от училище, но почернелите изгаряния по ръцете и лицето на Ямагучи са толкова тежки, че мъжът първоначално не го разпознава. Не го познава и семейството му. Когато след това се прибрал вкъщи с треска и увит в превръзки, майка му го обвинила, че е призрак.
Въпреки че е на ръба на колапса, на 9 август сутринта Ямагучи се измъква от леглото и се явява на работа в офиса на Мицубиши в Нагасаки.
Около 11 ч. сутринта той се озовава на среща с директор на компанията, който изисква пълен доклад за Хирошима. Инженерът разказва за разпръснатите събития от 6 август – ослепителната светлина, оглушителния взрив, но началникът му го обвинява, че е луд. Как може една бомба да унищожи цял град? Ямагучи се опитва да се обясни, когато пейзажът навън внезапно се взривява от поредната преливаща бяла светкавица. Ямагучи пада на земята само секунди преди ударната вълна да разбие прозорците на офиса и да изпрати счупено стъкло и отломки към него.
„Помислих си, че гъбовидният облак ме е последвал от Хирошима“, казва по-късно той пред вестник „Индипендънт“.
Атомната бомба, която пада върху Нагасаки, е дори по-мощна от тази, хвърлена върху Хирошима, но както Ямагучи научава по-късно, хълмистият пейзаж на града и укрепеното стълбище са успели да заглушат взрива в офиса. Превръзките му се разкъсват и той е засегнат от поредния прилив на ракообразуваща радиация, но излиза сравнително невредим. За втори път в рамките на три дни той имаше нещастието да се намира на по-малко от две мили от ядрена експлозия. За втори път е имал късмета да оцелее.
След като бяга от сградата на Мицубиши, Ямагучи се втурва през опустошеното от бомбата Нагасаки, за да провери какво става със съпругата и сина му.
Той се опасява от най-лошото, когато вижда, че част от къщата му е превърната в развалини. Скоро установява, че двамата са получили само повърхностни наранявания. Съпругата му била излязла да търси мехлем за изгаряне за съпруга си и когато настъпила експлозията, тя и бебето се скрили в един тунел. Това е още един странен обрат на съдбата. Ако Ямагучи не беше пострадал в Хирошима, семейството му можеше да бъде убито в Нагасаки.
През следващите дни двойната доза радиация се отразява на Ямагучи.
Косата му опада, раните по ръцете му стават гангренясали и той започва да повръща непрекъснато. На 15 август, когато японският император Хирохито обявява капитулацията на страната в радиопредаване, той все още се намира в бомбоубежището заедно със семейството си. „Нямах никакво усещане за това“, казва по-късно Ямагучи пред The Times.
„Нито съжалявах, нито се радвах. Бях тежко болен от треска, не ядях почти нищо, дори почти не пиех. Мислех, че скоро ще премина на другия бряг.“
И все пак, за разлика от много други жертви на радиационно облъчване, Ямагучи бавно се възстановява и продължава да живее относително нормален живот. Той служи като преводач за американските въоръжени сили по време на окупацията на Япония, а по-късно преподава в училище, преди да възобнови инженерната си кариера в Мицубиши.
През 50-те години на миналия век той и съпругата му дори имат още две деца, и двете момичета. Ямагучи се справя с ужасяващите спомени от Хирошима и Нагасаки. Той пише поезия, но избягва да обсъжда преживяванията си публично.
През 2000 г. издава мемоари и става част от движението срещу атомните оръжия. По-късно, през 2006 г., той пътува до Ню Йорк и говори за ядреното разоръжаване пред ООН.
„След като два пъти преживях атомни бомбардировки и оцелях, моята съдба е да говоря за това“, казва той в речта си.
Цутому Ямагучи не е единственият човек, преживял два атомни взрива. Неговите колеги Акира Иванага и Куниоши Сато също са били в Нагасаки, когато е паднала втората бомба, както и Шигейоши Моримото, производител на хвърчила, който по чудо е оцелял в Хирошима, въпреки че е бил само на половин миля от нулевата точка. Общо около 165 души може да са преживели и двете атаки, но Ямагучи е единственият човек, официално признат от японското правителство за „ниджуу хибакуша“ или „два пъти бомбардиран човек“. Накрая той получава това отличие през 2009 г., само година преди да почине на 93-годишна възраст.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
