Един от най-добрите бегачи в света, Доминик Лобалу, мечтае да се качи на почетната стълбичка на Олимпийските игри.
Това би било най-радостният момент в досегашния му скитнически живот, по време на който Лобалу е напуснал разкъсвания от войната Южен Судан като деветгодишен сирак и се е отправил към бежанските лагери в Северна Кения.
Въпреки бързите си времена и успехите си на състезания в Европа през миналата година, Лобалу в момента няма национално представителство.
Без него той не може да се състезава на Олимпийските игри в Париж догодина, нито на предстоящото световно първенство в Будапеща.
Това означава, че Лобалу на практика е без гражданство на световната атлетическа сцена, без знаме и без национални цветове.
Засега крайните му амбиции в бягането са спрени, макар че той се надява да получи разрешение да се състезава за Швейцария, неговата осиновена страна от 2019 г., още на световното първенство през август.
Прекарал повече от 10 години в Кения като бежанец, днес Лобалу нарича своя дом живописния град Санкт Гален, където обилният сняг и честите валежи са в ярък контраст с предишния му живот.
Там той тренира усърдно под ръководството на треньора Маркус Хагман, като не изпуска от поглед целта си да се състезава на най-голямата спортна сцена.
„Това е мечтата, която ме накара да започна да бягам… с надеждата, че ще мога да се състезавам на Олимпийските игри“, казва 23-годишният младеж пред CNN Sport.
„Мога да кажа на моите съотборници, които живеят в същата ситуация, от която съм излязъл аз, че всичко е възможно.“
Най-добрите шансове на Лобалу да осъществи тази мечта са свързани с получаването на право за участие в състезанията в Швейцария. В изявление за CNN Sport швейцарската атлетика потвърди, че е подала молба до Световната комисия за преглед на националността на атлетите за промяна на принадлежността на Лобалу.
„Нашата основна грижа е Доминик Лобалу да може да се състезава на международни първенства“, се казва в изявлението. „Той е заслужил това чрез своята история и постижения. Всичко друго би било в противоречие с основните ценности на спорта.“
Израснал като бежанец в Найроби, Лобалу играе предимно футбол и никога не се е замислял да стане професионален бегач.
Но когато футболът се оказва твърде конкурентен и твърде скъп, той се насочва към леката атлетика и започва да тренира сериозно на 16 години – много по-късно от много от днешните си съперници.
Когато започва да обещава, Лобалу е забелязан от Екипа на спортистите бежанци (ART). Основан през 2014 г., ART се подкрепя от международния ръководен орган World Athletics и е съставен изцяло от атлети, избягали от насилие, конфликти и несправедливост.
След две години обаче Лобалу взема импулсивно решение да се откаже от отбора по време на състезание в швейцарския град Женева – открадва се от жилището си сутринта след като печели 10-километрово състезание без план и с малко вещи.
Оттогава той не е обмислял възможността да се върне в Кения.
„Когато завърших състезанието, отидох да спя, отпуснах ума си. И тогава си казах: „Добре, няма да се върна“, спомня си Лобалу, срамежлив относно причините да напусне отбора. „Просто исках да опитам“.
С това той губи шанса да се състезава за АРТ, след като е напуснал „без предизвестие“, според Световната атлетика.
„Бихме искали да подчертаем, че изпитваме огромно съчувствие към ситуацията на г-н Лобалу, като се има предвид ужасното му преживяване като дете, бягащо от гражданската война в Южен Судан“, заяви ръководният орган в изявление за CNN Sport.
„Той несъмнено е талантлив спортист и ако бяхме в състояние да намерим начин да го включим в програмата АРТ, без да компрометираме сериозно програмата – или евентуално да й навредим непоправимо – щяхме да го направим.“
Според швейцарския вестник Tages-Anzeiger Лобалу няма да се състезава за родния си Южен Судан заради ужасите, които е преживял като дете, когато в отдалеченото му село Чукудум се е стигнало до насилие.
И до днес войната остава тема, за която той мрази да говори.
„Той е талантлив атлет, има невероятна история на упоритост и решителност“, казва говорителят на Световната атлетика Джаки Брок-Дойл пред CNN Sport.
„Абсолютно разбираме, че за него е важно [да се състезава на олимпийските игри и световните първенства]; просто трябва да намерим начин да го направим, ако можем.
„Без съмнение бихме искали Доминик да бъде на тези събития и да се състезава за страната, за която иска да се състезава.“
Докато Лобалу и Хагман очакват присъдата на Комисията за преглед на националността, двойката е насочила вниманието си към въпроси, които може да контролира.
След като се състезава на лекоатлетическа среща във Виена, Австрия, в събота, Лобалу планира да бяга на първата си среща от Диамантената лига в Лозана на 30 юни.
„Знам, че той наистина може да се съсредоточи върху това, което е важно“, казва Хагман пред CNN Sport. „Той не може да промени решението от Световната атлетика, не може да го направи по-бързо.
„Той се съсредоточава върху това да бяга и да остане спокоен. Това е неговият талант: защо да хабиш енергия за неща, които не можеш да промениш? Просто продължавай да тренираш, за да си готов, когато той е там“.
Наблюдението на тренировките е само една част от отговорностите на Хагман като треньор. Той също така е помогнал на Лобалу да си осигури хуманитарна виза и да получи правото да живее в Швейцария като професионален спортист.
Двамата се срещат за първи път, когато Лобалу се придвижва между различни центрове за търсещи убежище в Швейцария, след като напуска екипа за бежанци.
След като споделя желанието си да стане професионален бегач, той се свързва с Хагман в североизточния град Санкт Гален.
Няколко дни по-късно те се срещат на писта за бягане, където Хагман открива затворено 20-годишно момче, което говори много малко. Думите обаче изглеждат маловажни, щом Лобалу започва да бяга и тогава Хагман е запленен от привличащата вниманието форма и лекия ход на младия атлет.
„Тялото му се бореше, дори умът му страдаше от това пътешествие, което имаше зад гърба си“, спомня си Хагман, „въпреки че когато започна да бяга, можеше да се види, че тича със страст и имаше тези хубави движения, когато тичаше на пистата.
„Той докосваше земята с крака си, когато тичаше, и това е трудно да се обясни, трябва да го видите. И тогава го виждаш [и си мислиш]: Уау, това е то … Бях очарован от бягането му.“
Заедно Лобалу и Хагман са създали изключително партньорство, като първият е намалил времето си на 10 км с повече от две минути, а на 5000 м – с повече от минута в рамките на три години.
Тяхната уникална връзка е обект на „Правото да се състезаваш“ – нов документален филм, продуциран от швейцарската марка спортни облекла On, която също спонсорира Лобалу.
По време на срещата на Диамантената лига в Стокхолм миналата година Лобалу, който се състезава в чужбина едва за втори път, откакто се е установил в Швейцария, прави грандиозен пробив, като зашеметява зрителите, печелейки състезанието на 3000 метра пред световния рекордьор в полумаратона Джейкъб Киплимо.
„Той ме изненада почти във всяко състезание, в което участвахме през последните три години“, казва Хагман, който тренира 20 атлети в Швейцария, повечето от които се състезават на национално ниво.
„Когато печелеше Диамантената лига миналата година в Стокхолм, той наистина изненада.
Не очаквах победа при първото си участие в Диамантената лига; това беше един от най-невероятните моменти в кариерата на бегача, дори за треньора… Той наистина е от световна класа.“
Напоследък треньорските задължения на Хагман се разшириха до работа с швейцарската атлетика за попълване на заявлението на Лобалу за участие в състезанието. Това е отговорност, която той е приел – колкото ментор и мениджър, толкова и треньор по бягане.
„Когато той се появи, видях едно младо, талантливо момче, но страдащо момче, което се нуждае от помощ“, казва Хагман. „И не ставаше дума само за треньорство, той се нуждаеше от помощ и подкрепа в много различни части от живота си.
„Треньорството е може би 30% от цялата история; 70% е грижата за всичко останало.“
Превод и редакция: TRENDY NEWS