В Индийския океан има „гравитационна дупка“ – място, на което гравитацията се усеща по-слабо, а нивото на водата е с около 103,6 метра по-ниско от това в околните райони.
Тази аномалия озадачава геолозите през десетки години, сега обаче изследователи от Индийския научен институт в Бенгалуру имат обяснение за нея.
Според тях гравитационната дупка се е формирала заради магма с по-ниска плътност. Новото научно изследване е проведено с помощта на суперкомпютърни.
С тяхна помощ са направени симулации как може да се е образувала тази област. Учените се връщат до 140 милиона години назад. Изводите им са подробно описани в проучване, публикувано наскоро в списанието Geophysical Research Letters. Те са съсредоточени около древен океан, който вече не съществува.
Хората са свикнали да мислят за Земята като за перфектна сфера, но това е далеч от истината.
„Технически това не е сфера, а елипсоид, защото докато планетата се върти, средната ѝ част се издува навън. Тя е като дефектен картоф“, казва съавторът на изследването Атрий Гош – геофизик и доцент в Центъра за земни науки на Индийския научен институт.
„Нашата планета не е хомогенна в своята плътност – това се отразява на земната повърхност и нейната гравитация. Ако излеете вода върху повърхността на Земята, тя ще се разпредели различно според плътността на „материала“ в структурата на планетата“, обяснява Гош.
„Гравитационната дупка“ в Индийския океан е най-ниската точка в този модел и неговата най-голяма гравитационна аномалия, образуваща кръгла депресия, която започва от южния край на Индия и обхваща около 3 милиона квадратни километра. Аномалията е открита от холандския геофизик Феликс Андрис Венинг Майнес през 1948 г. по време на гравитационно изследване от кораб. Оттогава тя остава загадка.
Гош и нейните колеги върнали часовника с 140 милиона години назад, за да видят голямата картина.
„Имаме известна информация и известно доверие за това как е изглеждала Земята тогава. Континентите и океаните са били много различни и структурата на плътността на Земята също е била много различна“, смятат учените.
Невронна мрежа помогна да се заснемат най-ясните СНИМКИ на сянката на черна дупка
Екипът провежда 19 симулации, за да стигне до наши дни. В шест от сценариите се формира модел, подобен на този в Индийския океан.
Отличителният фактор при тях е наличието на магма около дъното на „гравитационната дупка“.
„Индия е била на много различно място преди 140 милиона години и е имало океан между Индийската плоча и Азия. Индия започва да се движи на север, а докато го прави, океанът изчезва и пропастта с Азия се затваря. Това е стимулирало образуването на магмени струи, приближавайки материал с ниска плътност до повърхността на Земята“, обясняват учените.