Манчинелово дърво, Ябълката на смъртта, Дървото на смъртта (Hippomane mancinella) е вид цъфтящо растение от семейство Euphorbiaceae. Родната му гама се простира от тропическа Южна Северна Америка до Северна Южна Америка. Наричано е още манхинел или манчинел.
Известно е с отровните си плодове. Манчинелът е местен предимно на пясъчни плажове на Карибите и Мексиканския залив. Атрактивните му, единични или сдвоени жълто-червеникави, сладко ухаещи ябълкови плодове са отравяли испански конквистадори, корабокрушенци моряци и днешни туристи.
Днешното испанско име е „manzanilla de la muerte“ – „малка ябълка на смъртта“. Това се отнася до факта, че манхинелът е едно от най-токсичните дървета в света: дървото има млечнобял сок, който съдържа множество токсини и може да причини образуване на мехури по кожата при контакт с него. Сокът присъства във всяка част на дървото: кората, листата и плодовете.
Ранните испанци имали толкова злощастни преживявания с дървото, че те му придали мрачна репутация, твърдейки, че човек, който дори е седнал под дърво, ще ослепее или ще умре, твърденията отдавна се оказали неверни. Възможно е обаче хората, почиващи или минаващи под дърветата по време на дъжд, да бъдат наранени.
Манчинелът е красиво кръгло дърво, което расте от 12-15 до 18 метра на височина, с 60 до 90-сантиметров дебел ствол. Има дълги стеблови, пищни, кожести, елипсовидни жълто-зелени листа. Те са прости, редуващи се, много фино назъбени или назъбени и дълги 5–10 см. Плодът съдържа твърда костилка, която загражда от шест до девет семена. Кората му е червеникаво-сивкава.
Шиповете от малки зеленикави цветя са последвани от плодове, които са подобни на външен вид на ябълка, при узряване са зелени или зеленикаво-жълти. Плодът е отровен, както и всяка друга част на дървото.
Макар и много отровно, дървото понякога се използва лекарствено и се цени за дървесината си.
Дървесината на дървото поема добре лак и се използва за изработка на мебели. Атрактивните му плодове са токсични и при поглъщане могат да причинят сериозно заболяване или дори смърт.
Манчинелът е толкова отровен, че димът от горящата му дървесина дразни очите, а латексът от листата и кората му причинява кожни възпаления. Има съобщения за тежки случаи на възпаление на очите и дори временна слепота от дима на изгаряне на манхинелова дървесина – да не говорим за ефектите от вдишването му.
Млечният сок е отровен, ако се приема вътрешно, а при контакт с кожата причинява силно възпаление при някои лица. Други очевидно са „имунизирани“ срещу външните ефекти на сока. Стоeнето под дървото по време на дъжд ще доведе до образуване на мехури по кожата от обикновения контакт с тази течност: дори малка капка дъжд с млечното вещество в него ще доведе до появата на мехури.
Известно е също, че сокът уврежда боята върху автомобилите, спрени на сянка под клоните му. Контактът с млечния му сок (латекс) предизвиква булозен дерматит, остър кератоконюнктивит и евентуално големи дефекти на роговицата на епитела. Карибските индианци използвали сока, за да правят отровни стрели.