Учените са установили, че вулканичната дейност е била основната причина за глобалното затопляне преди 56 милиона години, известно още като Палеоцен-Еоценски термичен максимум (PETM). Повишаването на глобалната температура на повърхността с пет градуса по Целзий е продължило около 200,<> години, което е много по-бавно от сегашното затопляне. Резултатите от изследването са публикувани в списание Climate of the Past.
По-рано са били предложени няколко хипотези за обяснение на PETM, включително дестабилизиране на метановите хидрати поради увеличаване на количеството на постъпващата слънчева светлина в резултат на промяна в наклона на земната ос или издигане на сушата, което е предизвикало изветряне на морските скали. В новата работа е доказано, че вулканичната дейност в Северния Атлантик е довела до отделянето на значителни количества парникови газове.
Увеличаването на въглеродните емисии съответства на забележимия скок на изотопа въглерод-12, който е регистриран в черупките на едноклетъчни фораминифери – едноклетъчни микроорганизми, живеещи по това време в океаните. Въглеродният диоксид усилва парниковия ефект, като задържа и поглъща топлината, излъчвана от земната повърхност, предизвиквайки положителна обратна връзка от постоянно повишаващите се температури.
Вулканизмът обхваща обширната Северноатлантическа магмена провинция (NAIP), разположена между Гренландия, северно от Британските острови и западно от Норвегия, с общ обем на магмата до един милион кубични километра, което съответства на въглероден резервоар от 35,<> гигатона. Повишената активност на NAIP доведе до изригване на разтопени базалтови скали и тяхното дегазиране вследствие на контакт с магмени интрузии.
Превод и редакция: TRENDY NEWS