Замисляли ли сте се каква е историята на сапуна, как се е променил през годините и е стигнал до нас? Всеки ден го ползваме под различна форма, но със сигурност рядко ни идва на ум колко вода е изтекло, за да го ползваме в този му вид. В тази статия подготвихме кратка история за по-любопитните от вас.
Историята на сапуна започва още в античността
Историята на сапуна разказва, че древните месопотамци са първите, които създават продукт, подобен на него. Това се случва около 2800г. пр.н.е. Приготвяли са го като са използвали животински мазнини (лой) от крава, овца или коза, които са смесвали с вода, а основата е било вещество подобно на луга и дървесна пепел. Варяли са всичките тези съставки като крайният продукт е бил подобен на каша. Представете си каква миризма е излъчвал.
Този древен сапун не е бил използван за хигиена, а за пране и обработване на вълна и памук. Дори и древните гърци и римляни, които са пионери в баните, не са използвали сапун за почистване на телата си. Вместо това са потапяли телата си в чиста вода, след което са се мажели с ароматни масла. За почистване са използвали метално или тръстиково стъргало, наречено стригил, което е премахвало замърсяванията от кожата. Както виждате, хигиената не е била толкова на фокус на древните хора.
Каква е историята на сапуна в Древен Рим и Средновековието?
Най-ранното споменаване на сапуна се появява в книгата на римския учен Плиний Стари „Naturalis Historia“ от 77 г. пр.н.е. Той го описва като помада, която е направена от телешка лой и пепел. С нея мъжете мажели косата си, за да ѝ придадат блясък и червеникав оттенък. В Римската Империя бяната не е била само за хигиена, а е била и важна социална дейност. Именно затова са строяли пищни бани с течаща вода. И въпреки това, сапунът все още е бил използван предимно за пране и миене на съдове.
През Средновековието започват да се появяват сапуни на базата на масла, които миришат по-добре и придават мекота на кожата. Използвани са сред най-прилегированата класа в Европа и са смятани за луксозен продукт. Първият от тях е произведен в Алепо, Сирия и пренесен в Европа от християнски търговци. Представлявал е зелен сапун под формата на бар, направен от зехтин и напоен с ароматно лаврово масло.
Сапунът в Европа
Във Великобритания производството на сапун е било съсредоточено в големи градове като Лондон, Бристол и Ковънтри, като всеки от тях прави своя собствена разновидност. За да отговорят на нарастващото търсене обаче, големи площи гори били отсечени, заради добиването на една от съставките – дървесна пепел.
Италия, Франция и Испания също са ранни центрове за производство на сапун. През 16ти век вече има три разновидности – по-твърд и грапав, направен от китова мас, от зехтин и животинска лой. За известно време производството на сапун от лой е било спряно, защото е изчерпало запасите на животинската мас. В следствие на това се вдигат драстично цените на свещите, които се произвеждали от тази съставка. Затова облагали сапуна с по-висок данък и така той станал достъпен само за богатите, превръщайки се в луксозна стока.
В началото на 17ти век химиците започват да се занимават с проблемите, които стоят пред сапунената индустрия. В следващите 150 години производствената ефективност се повишава, както и разнообразието. А по време на индустриалната революция и технологичния бум, напредъкът става още по-голям и сапунът става все по-достъпен.
В наши дни
Днес има много богато разнообразие от сапуни. Достъпни са за всички, без значение от социалния статус и финансови възможности. Дори се объркваме, когато влезем в магазина и трябва да направим избор. Сапунът е част от ежедневието ни и не се замисляме как е стигнал до нас, как се прави и каква е историята му. Просто се радваме на различните видове, привлекателни форми, аромати и действие върху кожата ни. Лукс, който хората в миналото не са имали. А покрай КОВИД 19 се подобряват все повече хигиенните му качества, така че да сме колкото се може по-добре защитени.
Любопитно
Съществува легенда, според която името на сапуна идва от митичната планина Сапо в Рим, където се извършвали различни жертвоприношения. Тя разказва, че когато валял дъжд, животинските мазнини се пренасяли надолу по глинения бряг на реката. Така се получавало вещество, което жените използвали за пране и почистване на съдове.
Най-скъпият сапун се произвежда в Ливан и е част от семеен бизнес. Един бар от него струва над 2000$. В сапуна има добавен диамантен и златен прах, заради което е толкова висока цената му.
Съществува растение, наречено сапунче. При разтъркване на листо от него между дланите, излиза пяна, която може да се използва за измиване. Това се дължи на съдържанието на сапунин в корените и листата на растението. Той представлява растително съединение, което подобно на сапуна, може да произведе пяна.
Обикновените сапуни премахват мръсотията, но не убиват бактериите. Това могат да направят специалните антибактериални продукти.
През 1868, BJ Johnson разработва първата формула на течен сапун, направена от палмово и маслиново масло. Кръщава го Palmolive, познато ли ви е?