Дължината му достига 15–18 сантиметра. Той е смел, хитър и опасен враг за всички малки животни. За една година една унищожава 2-3 хиляди мишевидни гризачи, като по този начин носи голяма полза.
Благодарение на дългото си и тясно тяло, те могат дори да се промъкнат в миши дупки и да ядат малки мишки. През зимата козината им побелява. Срещат се в Европа, Северна Азия и Северна Америка. За съжаление са застрашени.
Местообитание:
Най-малката ласка използва голямо разнообразие от местообитания, включително блата, ливади, обработваеми полета, храсталаци и открити гори. Избягва гъсти гори, пясъчни пустини и открити площи без някаква форма на храстова покривка. До известна степен предпочитанията им към местообитанията се определят от наличието на плячка от гризачи.
Хранене:
Най-малките ласки са специализирани хищници на дребни бозайници, особено на свраки, полевки, мишки, леминги и други дребни гризачи. Стройното им телосложение им позволява лесно да ловуват в тунелите и дупките на жертвите си и да ги убиват бързо, като захапват задната част на черепа. При недостиг на гризачи те се хранят с птичи яйца и гнезда, насекоми, гущери, жаби, малки лагоморфи (зайци) и дори понякога с мърша.
Поведение:
Както и при другите ласки, най-малката ласка се придвижва с ходене или скачане, като се движи със сравнително ниска скорост от около 8-10 км/ч. Те са изключително бдителни и любопитни и активно проучват всяка дупка или потенциално скривалище, на което се натъкнат по време на редовните си ловни обиколки.
Младите представители на този вид прекарват голяма част от времето си в игри и битки помежду си, но възрастните са склонни да бъдат самотни извън периода на чифтосване.
Тези животни са активни както денем, така и нощем, а също и през цялата година. Както и при другите ласки, индивидите общуват помежду си чрез ароматни маркировки, както и гласово.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
